Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Джак Конърман седеше на една масичка в ъгъла на кафето, откъдето се откриваше гледка към сградата на съда. Писателят беше в Шефийлд от два дни, като през цялото време разговаряше с местните жители, попивайки местния колорит. Масичката беше покрита с бележници, местни вестници и един линиран бележник, в който той нахвърляше бележките си. Така дълбоко бе потънал в работа, че не видя високата жена, която влезе в ресторанта, огледа се и тръгна към масата му.
— Джак Конърман?
Стреснат, той вдигна глава и смъкна старомодните си очила в рогови рамки. Веднага я позна. Издокарана в черен костюм и бяла копринена блуза, тя беше направо зашеметяваща; още по-красива на живо, не толкова официална, може би, и по-нежна, отколкото изглеждаше на телевизионния екран. Носеше горскозелено кожено куфарче.
— Госпожице Азимур — каза той, стана и протегна ръка. В ръкостискането й нямаше нищо нежно, между другото.
— Съжалявам, че ви прекъсвам работата. Нещо спешно ли имате да предавате?
— Не.
— Добре. Мога ли да ви направя компания за минутка?
— Моля.
Тя седна срещу него и се усмихна, хвърляйки поглед върху масичката. Той събра бележниците и листовете на купчина и захлупи бележника най-отгоре.
— Не беше необходимо да го правите заради мен — каза тя.
— Масичката не е моя частна собственост — захили се той момчешки. Беше слаб мъж със сивееща коса и младежко лице, което опровергаваше календарните му четиридесет и осем години. Беше облечен небрежно в омачкан поплинов костюм и бледосиня риза с широко отворена яка.
— Как е храната? — попита тя, разтваряйки менюто. — Умирам от глад. Това, дето го сервират по авиолиниите, скоро вече и прасетата няма да го ядат. — В гласа й имаше следа от британски акцент.
— Също както готвеше мама — каза той. — Направо страхотна.
Тя махна на сервитьорката и си поръча.
— Пристигнах само преди час — продължи тя. — Не можах да си намеря стая в хотела. Запазили са ми ъгълче в мотел „Сънфлауър“, някъде из Канзас.
Той се изсмя.
— Вие сте разглезена. Това е само на петнадесет минути път от градчето. В хотела май не се впечатлиха от ранга ви, а?
— Не мисля, че до този момент някой тук е чувал за „Уърлд Уайд Нюз“. — Тя поклати глава. — Умирам да съм на мястото на събитието.
— Е, тук е точно мястото, където ще се развие действието през деня. Вечерта всички се събират в ресторанта на Харникър хей там отсреща. — Той се извърна и посочи.
— В девет часа, когато затворят скарата, става бар.
— Отдавна ли сте тук?
— От два дни. — Той направи пауза, после попита: — Мога ли да направя нещо за вас?
— Доколкото разбирам, вие сте официалният биограф на Мартин Вейл.
Той се изсмя от сърце.
— Без пълномощия.
— Всички твърдят, че сте специалист по Вейл.
— Пиша за всичко, което прави, от петнадесет години.
— Чувам, че сте написали повече от петнадесет статии в списания за него.
— Четири е доста по-точно. Плюс няколко колони.
— На свободна практика ли сте?
— Писател съм на договор за „Сити Магазин“ и поддържам една колона за „Трибюн“ в неделните дни. Оперативен редактор.
— Приятели ли сте?
— Да кажем, че никога не ме е удрял по носа, задето си го навирам в работите му.
— Той удря хората по носовете?
— Образно казано. — Конърман извади портфейла си, прелисти няколко визитни картички, извади една и й я подаде. Името на Вейл беше написано в долния десен ъгъл. По средата на картичката имаше само две думи: БЕЗ КОМЕНТАР.
— Корав мъжага, а? — повдигна вежди тя.
— Е, не е от най-приказливите извън работата си.
— Как мислите, дали ще се съгласи на интервю?
Конърман отметна глава и се изсмя толкова силно, че половината ресторант се извърна да го погледне.
— Ако това е било целта на посещението ви, само сте си изгубили времето.
— И преди са ми го казвали.
— И Кастро ли?
— Охраната му. Фидел беше повече от лесен, когато успях да мина през охраната му.
— Голяма работа беше.
— Гледахте ли го?
— О, да. А трябва да имате предвид, че Куба въобще не ме интересува.
— Всички твърдят, че Вейл е изключителен дръвник.