Тайните на Марсилия

Както повечето италианци, бе роден за интригант. Щедро си послужи и дори прекали с препоръката на чичо си пред епископа на Марсилия. Много скоро придоби огромна скрита власт, власт, действаща подмолно и разтваряща земята под краката на тези, от които искаше да се отърве. Стана член на един могъщ религиозен клуб в Марсилия благодарение на гъвкавостта си. С усмивки и раболепие успя да наложи волята си сред колегите, стана водач на партията. Започна да се намесва навсякъде и във всичко. Именно той подтикна господин Дьо Казалис да се кандидатира за депутат и очакваше удобен момент да поиска отплата за услугите си. Планът му бе такъв: да подпомага и работи за успеха на богати хора, По-късно, когато заслужеше признанието им, смяташе те да работят в негова полза.

Внимателно разпита Мариус. Любезният му прием създаде впечатление, че е благоразположен да помогне в замисленото освобождаване на Филип. Младият човек бе пленен от приятните му маниери и разкри душата си; разказа за плановете си, сподели, че единствено духовенството е способно да спаси брат му. И накрая го помоли за съдействие пред негово преосвещенство.

Абат Донадеи се изправи и със строг тон изрече:

– Господине, моят сан ми забранява да се намесвам в тази окаяна и скандална авантюра. Враговете на църквата твърде често обвиняват свещениците, че се месят в светския живот. Мога само да се моля на Бога брат ви да бъде спасен.

Отчаян, Мариус също бе станал. Разбираше, че Донадеи се бе надсмял над него.

– Благодаря ви! – кимна той и се опита да запази самообладание. – Молитвите са сладко утешение за нещастните. Молете Бог да бъде справедлив към нас.

След тези думи той се отправи към вратата, следван от абат Шастание, който вървеше с наведена глава. Донадеи се преструваше, че не вижда стареца.

Но преди да стигнат прага, красивият абат отново любезно задържа за миг Мариус.

– Вие сте служител при господин Мартели, нали така?

– Да, господине – учудено отговори младежът.

– Това е изключително почтен човек. Зная, че не е от нашите приятели... Все пак се отнасям с най-дълбоко уважение към него. Сестра му, госпожица Клер, чийто духовен наставник съм, е една от най-добрите в енорията.

Мариус го гледаше, без да отговаря. Донадеи продължи леко поруменял:

– Тя е очарователна и изключително набожна девойка.

Сбогува се с изтънчена любезност, след което тихо затвори вратата. Абат Шастание и Мариус, останали сами на тротоара, се спогледаха. Младежът сви рамене. Старият свещеник бе поразен от комедията, разиграна от Божия служител.

– Приятелю мой, не бива да виним Бога за това, че тези, които му служат, не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Вината на младия абат се крие единствено в амбициите му...

Старецът продължи още дълго да говори, сякаш извиняваше Донадеи. Мариус го гледаше, трогнат от добротата му. Неволно сравняваше този нещастен старец с всесилния абат, който с усмивките си покоряваше епархията. Помисли, че църквата не се отнася с еднаква любов към своите чада и че подобно на всички майки обича повече розовите личица и пренебрегва нежните души, които тихо и предано ѝ служат.