Остров Камино
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-432-3
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Остров Камино». Краткое содержание книги:
Малко хора познават добре черния пазар на крадени произведения на изкуството и редки издания, а още по-малко успяват да печелят на него. Затова и чаровният търговец на книги Брус Кейбъл е в списъка за наблюдение на федералните власти. Брус притежава чудесна книжарница на идиличния остров Камино край Флорида и в красивата му къща често отсядат известни писатели. Но откъде идват парите за бляскавите вечери и литературните партита?
Мърсър Ман има зад гърба си един успешен роман, но така и не може да завърши втория. Университетът, в който преподава, прекратява договора ѝ. Банката я притиска за неизплатения студентски заем. И точно в този момент мистериозна дама предлага 100 000 долара на младата писателка, ако се съгласи да прекара лятото в семейната вила на остров Камино. Но докато се опитва да пише, тя трябва да се сприятели с Брус Кейбъл, да спечели доверието му и да се добере до тайната му колекция.
Над райския остров надвисват буреносни облаци.
Докато не пристигна Брус. Постройката — озадачаваща модерна сграда от стомана и стъкло в модерен квартал на града — имаше голямо ателие на третото ниво, където господин Кейбъл обичаше да рисува, когато не инвестираше. Никога не беше имал конкретна кариера и тъй като живееше от наследството си, винаги се определяше като „инвеститор“. По-късно се насочи към рисуването, но маслените му платна бяха толкова ужасни, че всички галерии в Атланта ги отхвърляха. Едната стена на ателието му беше заета от книги, стотици книги, но отначало Брус не им обърна почти никакво внимание. Допусна, че са само за украса, поредната преструвка, поредното нескопосано усилие на баща му да изглежда задълбочен, сложен и начетен човек. Като се вгледа по-отблизо обаче, Брус осъзна, че на два от рафтовете книгите са по-стари от другите и имат познати заглавия. Започна да ги смъква от горния рафт и да ги разглежда една по една. Небрежното му любопитство бързо се превърна в нещо повече.
Всички книги бяха първо издание, някои с автографи на писателите. „Параграф 22“ от Джоузеф Хелър, издадена през 1961 г.; „Голите и мъртвите“ (1948) от Норман Мейлър; „Заеко, бягай“ (1960) от Джон Ъпдайк; „Невидим“ (1952) от Ралф Елисън; „Киноманът“ (1961) от Уокър Пърси; „Сбогом, Колумб“ (1959) от Филип Рот; „Самопризнанията на Нат Търнър“ (1967) от Уилям Стайрън; „Малтийският сокол“ (1929) от Дашиъл Хамет; „Хладнокръвно“ (1965) от Труман Капоти и „Спасителят в ръжта“ (1951) от Дж. Д. Селинджър.
Скоро Брус започна да трупа томовете върху масичката, вместо да ги връща на рафта. Първоначалното му любопитство беше изместено от шеметна вълна от вълнение, после от алчност. На долния рафт се натъкна на книги и автори, за които не беше чувал и които бяха още по-смайващо откритие за него. Зад дебелата тритомна биография на Чърчил намери четири книги: „Врява и безумство“ (1929) от Уилям Фокнър; „Златната чаша“ (1929) от Стайнбек; „Отсам рая“ (1920) от Фицджералд и „Сбогом на оръжията“ (1929) от Ърнест Хемингуей. Всички бяха първо издание, в отлично състояние и с автограф от писателя.
Брус потършува още малко, но не намери нищо друго интересно. Отпусна се в старото кресло на баща си и се вторачи в стената от книги. Седнал там, в къщата, която му беше почти непозната, зареял поглед към отчайващите маслени платна на художник, очевидно лишен от талант, Брус се чудеше откъде са се взели тези книги и размишляваше какво да прави с тях. Когато пристигна сестра му Моли и двамата трябваше да планират погребението, той изведнъж прозря колко малко знае за покойния си баща. А и защо му беше да научи повече? Баща му никога не бе прекарвал много време с него. Господин Кейбъл изпрати Брус в пансион още четиринайсетгодишен. През лятото детето заминаваше на ветроходен лагер за шест седмици и после за още шест — в туристическо ранчо, само и само да е далече от къщи. Брус не подозираше, че баща му обича да колекционира нещо друго освен нещастни жени. Господин Кейбъл играеше голф и тенис и пътуваше, но никога с Брус или със сестра му, винаги с последната си приятелка.
Така че откъде се бяха взели книгите? Откога ги колекционираше той? Имаше ли някъде стари фактури, доказателства за тяхното съществуване? Щеше ли изпълнителят на бащиното му завещание да бъде задължен да ги добави към другите му активи и да ги предаде заедно с повечето други неща на университета „Еймъри“?
Фактът, че основната част от наследството щеше да получи университетът „Еймъри“, беше друга подробност, която глождеше Брус. Баща му я споменаваше от време на време, без да разкрива твърде много подробности. Господин Кейбъл споделяше благородното мнение, че парите му трябва да бъдат вложени в образование, а не завещани на децата, за да ги пропилеят. Брус няколко пъти се беше изкушавал да напомни на баща си, че самият той през целия си живот е харчил пари, оставени му от друг човек, но кавгите по тези въпроси нямаше да бъдат от полза за Брус.
В онзи момент той наистина искаше книгите. Реши да задържи осемнайсетте най-хубави и да не пипа другите. Ако проявеше алчност и оставеше празни места, някой би могъл да забележи. Старателно подреди книгите в един кашон, в който преди беше имало бутилки вино. Баща му от години се бореше с бутилката и накрая постигна примирие, което му позволяваше по няколко чаши червено вино вечер. В гаража имаше няколко такива празни кашона. Брус часове наред прережда книгите по рафтовете, за да създаде впечатлението, че нищо не липсва. Пък и кой би забелязал? Доколкото му беше известно, Моли изобщо не четеше, а още по-важното беше, че тя странеше от баща им, защото мразеше приятелките му. Доколкото знаеше Брус, Моли не беше нощувала дори веднъж в тази къща. Нямаше откъде да е осведомена за личните притежания на баща им. (Два месеца по-късно обаче тя го попита по телефона дали знае нещо за „старите книги на татко“, но Брус я увери, че не знае нищо.)