Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Беше кратък период, изпълнен с неочаквано щастие, но и с едно гъделичкащо усещане за несигурност. Съвсем очевидно другите знаеха много повече и правеха всичко, за да държат двамата си врагове в неведение. Но нещо голямо се случваше отвъд стените, иначе проклятието отдавна трябваше да е дошло.
Двете Сесилии намираха сега още по-голяма радост в съвместните си занимания, тъй като никой не им пречеше да работят заедно на тъкачния стан, макар че отдавна беше станало ясно, че Сесилия Бланка съвсем не е начинаещ, който има нужда от помощ. Сега, когато зимата беше останала далеч назад, бяха започнали да работят с ленени конци с помощта на сестра Леонор, която идваше от по-южните райони и беше сестрата, отговаряща за градината на метоха извън стените, както и за градината вътре, и за всички розови храсти покрай колонадата в двора. Сестра Леонор ги учеше да смесват различни цветове и да боядисват ленените нишки, а те започнаха да опитват различни мотиви в тъкането, които определено нямаше да могат да се използват в "Божия дом", но щяха със сигурност да се продават навън.
Все повече се обръщаха към сестра Леонор, която нямаше роднини в Готаланд и затова и нямаше какво да получи от битките, които се водеха извън стените. От нея научаваха все повече за това как трябва да се грижат за една градина през лятото, как за всяко растение трябва да се полагат грижи като за дете и как прекалено много вода може понякога да вреди точно толкова, колкото и прекалено малко вода.
Майка Рикиса ги остави на сестра Леонор и така в "Божия дом" нещата се уравновесиха. Враговете се бяха разделили, въпреки че всички живееха под един покрив, казваха едни и същи молитви и пееха едни и същи псалми.
Никога обаче не разрешиха на Сесилия Роса и Сесилия Бланка да излизат от стените по-далече от градината точно пред южната стена. За това майка Рикиса беше непреклонна. Когато две от сестрите и всички девици щяха да ходят на летния пазар в Скара, Сесилия Роса и Сесилия Бланка трябваше да останат в "Божия дом".
Стиснаха зъби и наново почувстваха силна омраза към майка Рикиса, но същевременно разбраха, че има нещо, което се е случило — нещо, което другите може би знаеха, но никой не казваше именно на тях.
По-късно същото лято стана и друго, което беше колкото плашещо, толкова и объркващо. Епископ Бенгт от Скара беше дошъл забързан в "Божия дом" и се беше затворил заедно с майка Рикиса в единствената стая на игуменката. Дали това беше просто щастлива случка или имаше нещо общо с другото, което последва, двете Сесилии никога не разбраха.
Няколко часа, след като епископ Бенгт беше дошъл в "Божия дом", пристигна група въоръжени конници. Камбаната удари и портите се затвориха. Тъй като конниците идваха от изток, Сесилия Роса и Сесилия Бланка се забързаха нагоре към спалнята, за да могат да гледат през прозореца. Бяха изпълнени с надежда, почти въодушевление. Но когато видяха цветовете на конниците, доспехите им, гербовете върху щитовете им, сякаш смъртта обгърна сърцата им. Всичките конници, една част от които бяха окървавени, други — толкова тежко ранени, че яздеха превити напред, а някои — все още здрави, но с див поглед в очите, бяха врагове.
Пред залостените порти на манастира конниците спряха, а предводителят им започна да крещи нещо за това, че двете фолкунгски уличници трябва бъдат предадени. Сесилия Роса и Сесилия Бланка, които сега, за да чуват всичко, бяха наполовина извън прозореца в спалнята, не знаеха дали трябва веднага да започнат да се молят или трябваше да останат там, за да чуят още. Сесилия Роса искаше да се моли за живота си. Сесилия Бланка искаше незабавно да чуе всичко, което казват. Защо ранени врагове ще идват, за да сторят нещо толкова яростно като похищение над жени в манастир, беше наистина нещо, което трябва да се чуе, смяташе тя. И така и двете останаха на прозореца и наостриха уши.
След малко епископ Бенгт излезе и портата се затвори след него. Говореше тихо и с достойнство на вражеските конници, така че двете Сесилии на прозореца в спалнята успяваха да разберат съвсем малко от това, което казваше. Ставаше дума, че е непростим грях да се извършва насилие върху спокойствието на манастира и че той, самият епископ, по-скоро би позволил да го съсекат, отколкото да е част от подобно нещо. След това разговаряха толкова тихо, че вече нищо не достигаше до прозореца на спалнята. Накрая бавно и като че против волята си всички конници обърнаха конете и тръгнаха на юг.