Жестокият месец
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-276-8
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Жестокият месец». Краткое содержание книги:
Пролет е и в идиличното планинско селце Трите бора всичко се пробужда за нов живот. Но април се оказва жесток и безмилостен. Преди да отключи вратите към дългоочаквано ново начало, месецът поднася смърт.
Навръх Великден няколко от жителите на селцето се събират в прокълнатото имение на хълма, за да проведат спиритичен сеанс и да очистят старата къща от злото. Но вместо да прогонят духовете от нея, помагат за създаването на още един. Забележителна жена, обичана от всички в околността, умира от страх по време на сеанса. Освен ако не е убита…
Легендарният инспектор Арман Гамаш от квебекската полиция отново поема към Трите бора заедно с екипа си от млади специалисти, за да разплете мистерията. Но сега самият той се бори с призраци от миналото си и с твърде реални врагове от настоящето. И някои от тях може да са в собствения му екип
И тя не се интересуваше от ничие мнение – освен на този мъж. Искаше човекът, който споделя душата ѝ, да споделя и художествените ѝ виждания. Поне веднъж. Само веднъж. Ето че сега се случваше. И, о, блаженство, с картината, която бе най-важна за нея. Онази, която само след броени дни щеше да покаже на най-влиятелния галерист в Квебек. Картината, в която бе вложила целия си талант.
– Обаче дали това е подходящата комбинация на цветовете? – Питър се наведе над платното, после се дръпна назад, без да я погледне. – Е, предполагам, че е. Ти знаеш какво правиш. – Целуна я и ѝ прошепна на ухо: – Браво!
И излезе.
Клара се върна пред статива и се втренчи в картината. Питър беше един от най-уважаваните и успешни художници в Канада. Може би имаше право. Картината ѝ изглеждаше добре, но все пак...
– Какво правиш? – попита Оливие.
Беше посред нощ и двамата с Габри стояха насред дневната на пансиона. Бяха си легнали, но Оливие се събуди и когато опипа другата половина на леглото, установи, че е празна. Сега стегна колана на копринения си халат и погледна партньора си със сънени очи.
Габри – по намачкана пижама и чехли – държеше кроасан и като че ли смяташе да го разходи из дневната.
– Прогонвам злите духове, които може да са ме последвали вкъщи след сеанса – обясни.
– С кроасан?
– Ами като нямаме обреден хляб... Не намерих нещо по-подходящо. А и нали полумесецът е символ на исляма.
Оливие редовно се изненадваше от хрумванията на Габри. От неочакваната му мъдрост и от дълбоката му глупост. Поклати глава и се върна в леглото, сигурен, че на заранта и злите духове, и кроасаните ще са изчезнали.
ГЛАВА СЕДМА
Посрещнаха Велика неделя със сиво небе, но все пак имаше надежда, че дъждът ще се забави, докато мине търсенето на яйцата. По време на църковната служба родителите не внимаваха в думите на свещеника, а постоянно се ослушваха за барабанене на капки по покрива на „Свети Тома“.
В храма ухаеше на момина сълза. На всяка пейка имаше оставени китки от миниатюрните бели камбанки с яркозелени листа. Беше истинска наслада.
Поне докато Полет Лего запрати букет по Тими Бенсън. Тогава настъпи истински ад. Свещеникът, разбира се, се преструваше, че не забелязва.
Децата търчаха напред-назад между пейките, някои родители се опитваха да ги усмирят, а други се правеха, че не ги виждат. И в двата случая резултатът беше същият. Най-сетне вярващите казаха „амин“ и всички хукнаха навън.
Обядът бе организиран от женското дружество към англиканската църква начело с Габри и на градския площад бяха наредени пластмасови масички с червени карирани покривки.
– Приятно търсене на яйца! – извика свещеникът, докато колата му се отдалечаваше нагоре по улица „Мулен“ на път за съседната енория. Беше почти сигурен, че кратката му проповед не е спасила нито една душа. Но пък и не беше погубила никоя, което пак беше добре.
Рут стоеше на върха на църковното стълбище, понесла чиния с дебели сандвичи с пушена шунка и все още топъл хляб от хлебарницата на Сара, домашна картофена салата с яйца и майонеза и огромно парче сладкиш. Мирна се приближи с дъска, отрупана с книги, цветя и шоколадови бонбони, която крепеше на главата си. Хората се разхождаха наоколо или седяха около масите: жени с пищни великденски бонета и мъже, които се преструваха, че не забелязват абсурдните им шапки.
Мирна – също с чиния, която изнемогваше под купчина храна – застана до Рут и двете започнаха да наблюдават лова. Децата тичаха из цялото село и надаваха радостни писъци, щом откриеха дървено яйце. Малката Роуз Трембли падна в езерото, бутната от един от братята си, а Тими Бенсън спря, за да ѝ помогне да излезе. Докато мадам Трембли се караше на сина си, Полет зашлеви Тими. „Сигурен признак на любов“ – помисли си Мирна, радостна, че отдавна не е на десет.
– Искаш ли да седнем заедно? – попита.
– Не, не искам – сопна ѝ се Рут. – Трябва да се прибирам.
– Как са пиленцата? – продължи Мирна. Не се обиждаше на Рут (обратното би означавало постоянно да се чувства обидена).
– Не са пиленца, а патенца.
– Откъде можем да получим истински яйца? – попита Роуз Трембли Рут. Стискаше три изящни дървени яйца в пухкавите си розови ръчички и приличаше на малката Синди Лу, застанала пред пред Гринч[14].
Незнайно защо децата от Трите бора се събираха винаги около Рут като нощни пеперуди около лампа.
14
Герои от книгата на Доктор Сюс „Как Гринч открадна Коледа“ (1957). – б. р.