Хладнокръвна ярост [bg]

Конете не преставаха да цвилят. Един от тях шумно изпусна газове.

Дълбок глас рязко извика:

— Млък!

Внезапна тишина.

Човекът постоя така няколко секунди, после отново влезе. Правоъгълникът светлина постепенно се превърна в тънък конец, но не изчезна съвсем. Стоях, без да помръдна, заслушан в тежкото дишане на конете, усещайки как многокраки гадини се разхождат по лицето и ръцете ми.

Най-сетне вратата се затвори докрай. Плеснах се няколко пъти по бузите и продължих напред.

От другата страна на оборската стена конете пръхтяха недоволно. Притичах бързо покрай тях, разривайки чакъла и псувайки леките си обувки.

Спрях пред вратата на хамбара. Откъм малката пристройка долитаха звуци. Не животински. Единственият прозорец хвърляше бледо петно светлина. Прилепил гръб в стената на хамбара, се запромъквах сантиметър по сантиметър към светлината.

Стъпка по стъпка. Звуците постепенно придобиха форма, тон и източник.

Човешки.

Дует.

Единият глас говореше, а другият мрънкаше. Не. Стенеше.

Вече бях до стената на малката сграда и се притисках към нея, но все още не можех да превърна звуците в отделни думи.

В първия глас прозвучаха сърдити нотки.

Заповядваше нещо.

Вторият глас нещо се опъваше.

Странен, високочестотен шум, като този, когато включваме телевизор.

Стонове. Още по-силни отпреди.

Някой се опъваше и страдаше заради това.

Изтичах до прозореца, клекнах под перваза и клечах, докато коленете ме заболяха. После бавно се надигнах и се опитах да свържа някаква картина от сенките.

Виждаше се само едва доловим намек за движение — смяната на светлинния интензитет през пространството.

Измъчените звуци отвътре продължаваха.

Приближих до вратата, отворих мрежата и затаих дъх, когато тихо изскърца.

Звуците продължаваха.

Ръката ми в тъмното зашари да намери дръжката на вратата.

Ръждясала топка, хлабаво държаща се на мястото си. Тракане на метал в метал. Хванах я с две ръце, да го заглуша. Бавно завъртях. Бутнах.

Два сантиметра пролука. С бясно биещо сърце погледнах през нея. Това, което видях, ме накара да действам по-бързо.

Ръката ми машинално бутна вратата… навътре.