Изворът [bg]

Няколко дни след съобщението за договора за „Аквитания“, една вечер Тухи посети Хоптън Стодард в претрупания му огромен апартамент на „Ривърсайд Драйв“.

— Хоптън — каза весело Тухи — сгрешил съм. Ти беше прав за храма.

— Нима? — попита изумен Хоптън Стодард.

— Да — каза Тухи, — прав беше. Идеята ти е възможно най-добрата. Трябва да построиш храм. Храм на човешкия дух.

Хоптън Стодард преглътна и сините му очи се навлажниха. Реши, че сигурно е станал много праведен, след като е успял да убеди учителя си в правотата на добродетелното дело. Останалото нямаше значение. Седна като послушно, сбръчкано бебе, заслушан в думите на Елсуърт Тухи. Кимаше и се съгласяваше с всичко.

— Начинанието е амбициозно, Хоптън, и ако ще се заемаш с него, всичко трябва да е изпипано. Малко е самонадеяно, нали разбираш — като ще правиш подарък на Бог, ако не го направиш по най-добрия начин, подаръкът ще е обиден, а не благочестив.

— Да, разбира се. Трябва да е изпипано. Трябва да е изпипано. Да е най-доброто. Нали ще ми помогнеш, Елсуърт? Ти си съвсем наясно за проекти, за изкуство и за всички тези неща… трябва да е изпипано.

— Ще се радвам да ти помогна, ако наистина желаеш.

— Ако желая! Какво искаш да кажеш… ако желая…! Боже мили, какво щях да правя без теб? Нямам и понятие от… тези неща. А всичко трябва да е изпипано.

— Ако искаш да е изпипано, ще направиш ли точно каквото ти кажа?

— Да. Да, разбира се.

— Първото нещо е архитектът. Много е важен.

— Да, точно така.

— Нали не искаш да наемеш някое лъскаво комерсиално момче, белязано от горе до долу с доларови знаци. Сигурно искаш човек, вярващ в работата си така… както ти вярваш в Бог.

— Вярно. Съвсем вярно.

— Ще наемеш онзи, когото ти посоча.

— Разбира се. Кой е той?

— Хауърд Роурк.

— Ъ? — Хоптън Стодард го изгледа с празен поглед. — Кой?

— Човекът, който ще проектира Храма на Човешкия Дух.

— Бива ли го?

Елсуърт Тухи го погледна право в очите.

— Кълна се в безсмъртната си душа, Хоптън — изрече бавно, — той е най-добрият.

— О!…

— Но е трудно да бъде нает. Работи само при определени условия. Трябва да ги приемеш. Да му дадеш пълна свобода. Да му кажеш какво искаш и с колко пари разполагаш, а другото да оставиш на него. Нека да проектира и построи каквото реши. Иначе няма да се съгласи. Признай му честно, че не разбираш от архитектура и че си го избрал, защото е единственият, на когото можеш да се довериш. Кажи му, че той ще изпипа всичко без съвети или намеса.

— Добре, щом гарантираш за него.

— Гарантирам.

— Чудесно. Няма значение колко ще ми струва.