Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
На следващия ден се сбогувах през сълзи с тях и се върнах в Гион, където заедно с Майка и Леля се заехме да поставим всичко в ред. След оглед на цялата окия ми хрумна, че къщата ни наказва, задето години наред я бяхме оставили без внимание. Четири-пет дни отидоха за най-тежките проблеми — да почистим праха, натрупал се по дървенията на дебел, наподобяващ тензух пласт, да почистим кладенеца от умрели гризачи, да почистим и стаята на Майка горе, където птичките бяха разпокъсани сламените рогозки, за да си свият гнезда в нишата. За моя изненада Майка работеше наравно с нас отчасти защото можехме да си позволим само готвачка и една възрастна прислужница, макар че имаше и едно момиче на име Ецуко — дъщерята на онзи човек, в чиято ферма бяха живели двете с Леля. Ецуко беше деветгодишна, сякаш за да ми напомни колко време е минало, откакто на девет години кракът ми за пръв път стъпи в Киото. Очевидно се боеше от мен точно толкова, колкото аз някога от Хацумомо, въпреки че винаги при възможност й се усмихвах. Беше тънка като градинска метла, а дългата й коса се вееше зад гърба й, когато припкаше насам-натам. Лицето на момичето бе тясно като зрънце ориз и аз постоянно си казвах, че някой ден и нея ще хвърлят като мен в тенджерата и оризовото зрънце ще набъбне бяло и вкусно, готово за ядене.
След като къщата стана отново обитаема, тръгнах да обикалям из Гион, за да засвидетелствам почитта си. Най-напред посетих Мамеха, която сега живееше в едностайно апартаментче над една аптека близо до храма Гион. Откакто се бе върнала преди година, тя си нямаше данна да й плаща за нещо по-просторно. Мамеха се слиса, като ме видя — заради изхвръкналите ми скули, както обясни. Трябва да кажа обаче, че и аз се слисах, като я видях. Красивият овал на лицето й си бе същият, но шията й изглеждаше жилеста и твърде стара за това лице. Най-странното беше, че понякога устата й се сгърчваше като на старица — заради зъбите. Доста се били разклатили през войната и все още й причиняваха болка.
Говорихме си дълго и после аз я попитах дали мисли, че идната пролет Старопрестолните танци ще се възобновят. Години наред не се изнасяха представления.
— О, защо не? — отвърна тя. — Темата може да е „Танц в потока“!
Ако сте ходили някога на курорт с минерални извори или на подобно място и са ви забавлявали жени, маскирани като гейши, но всъщност проститутки, бихте разбрали шегата на Мамеха. Жена, изпълняваща „Танц в потока“, всъщност прави стриптийз. Тя се преструва, че нагазва все по-надълбоко във водата, като за да не си намокри кимоното, го вдига все по-нагоре, докато накрая мъжете виждат това, което очакват, и започват да ръкопляскат и да вдигат тостове.
— С толкова американци в Гион напоследък — продължи тя, — английският ще ти е от по-голяма полза, отколкото танците. Във всеки случай театър „Кабуренджо“ е превърнат в кабаре.
Не бях чувала тази дума преди, но съвсем скоро разбрах какво означава. И още докато живеех у семейство Арашино, бях чувала истории за американците и шумните им веселби. Въпреки това бях шокирана, когато по-късно същия следобед влязох в преддверието на една чайна и вместо обичайната редица мъжки обувки до стъпалото видях нахвърляни в безпорядък военни ботуши, всеки от които ми се стори голям като кучето на Майка — Таку. Първото нещо, което съзрях в коридора, беше един американец по бельо. Мъчеше се да се мушне под полицата на нишата, а две гейши, заливайки се от смях, се опитваха да го измъкнат оттам. Зърнах черните косми по ръцете, гърдите и дори по гърба му и изпитах чувството, че никога не съм виждала нещо толкова животинско. Беше навярно загубил дрехите си в игра по надпиване и се опитваше да се скрие, но след малко се остави на жените да го повлекат за ръцете по коридора и да го вкарат при останалите. При появата му вътре се разнесоха дюдюкания и весели викове.
След около седмица бях най-сетне готова да се появя отново като гейша. Прекарах деня да тичам на фризьор, после при гадателя. Киснах ръцете си, за да се махнат и последните петна, и търсих из цял Гион нужния грим. Наближавах трийсетте и от мен вече не очакваха, освен в особени случаи, да съм с набедено лице. Но този ден прекарах половин час пред тоалетката си, опитвайки се да използвам различни сенки в европейски стил, за да скрия колко съм отслабнала. Когато господин Бекку дойде да ме облече, малката Ецуко застана отстрани да гледа както аз някога бях гледала как обличат Хацумомо, а в очите й, които виждах в огледалото, имаше най-вече удивление и това ме убеди, че наистина отново изглеждам като истинска гейша.