Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
Седнал пред картата в караваната, Калмар извади нова цигара. Запали я и погледна шлифера си на закачалката. На ревера едва се забелязваше една малка синя точица. Сгъна картата и отново се замисли. Пола Грей. Следващият обект. Тя бе изчезнала от Аркашон, но инстинктът на убиец му подсказваше, че ще се върне скоро.
52.
Навар беше свикал военен съвет в кабинета си в Министерството на вътрешните работи. Присъстваха също Туийд и Кулман. Тримата мъже вземаха последни решения.
— Лазал ми сигнализира — информира Навар двамата си довереници. — Беше кратък. Открили са гробището. Имало е войници, които са се готвели да изнесат труповете. Двамата свидетели, Моше Щайн и Мартина, старата жена, пътуват насам.
— Стара жена? — осъмни се Кулман. — Дали ще даде убедителни показания?
— Лазал твърди, че тя е яростен противник на Дьо Форж и е напълно с всичкия си.
— А моите хора? — попита тихо Туийд.
Навар прокара пръсти през тъмната ей коса. Слабото му лице излъчваше неудържима енергия и решителност.
— Съжалявам, трябваше с това да започна. Нюмън, Пола Грей и останалите от екипа ви са в безопасност. Връщат се в Аркашон. Изглежда смятат, че нещо фатално ще се случи там.
— Да, ще се случи — съгласи се Туийд. — А въздушните патрули над Бискайския залив?
— Летят непрестанно. — Навар се извърна към Кулман. — Трябваше да ви кажа, че вашият агент Щал също е в безопасност. Присъединил се е към групата на Нюмън.
— Сигналът не е бил толкова кратък — отбеляза Туийд.
— О, Лазал наистина беше лаконичен. Но той умее да казва много с малко думи. Имате ли вече новини за „Сигфрид“, Кулман?
Германецът се усмихна на Туийд.
— Информаторът ми докладва, че скоро ще знае местоположенията на групите им. Скоро.
— А саботьорите, които Дьо Форж е вкарал в Париж? — запита Туийд. — Ще можете ли да намерите маски?
— Да — отвърна Навар. — В момента хора от CRS са разположени на малки групи в близост до евентуалните обекти на нападение. Това за маските беше добра идея, Туийд.
— Просто откраднах великолепното хрумване на Лазал да се използва някакъв дребен син знак, за да се отличават истинските от фалшивите агенти на DST.
— Ключът за победата срещу Дьо Форж — продължи Навар, втренчен в Кулман — е последователността на двата удара — нашият срещу саботьорите в Париж и вашият срещу тази нелегална организация „Сигфрид“ в Германия.
— Ударът срещу „Сигфрид“ трябва да бъде нанесен първи — предупреди Туийд. — По възможност само няколко часа по-рано. Така че координацията ни ще бъде трудна.
— Готови сме. И съм съгласен с теб — каза Кулман.
— Значи — продължи Навар — сега остава само да чакаме новини за атаката на Лазал срещу „Черният кръг“. Точното определяне на времето и правилната последователност на ударите ще бъде, както казвате, Кулман, наистина трудно.
Говореха на езика, който всички разбираха — на английски. Туийд се надигна от масата и хвърли поглед към часовника на стената.
— Няма да чакам каквото и да било. Хеликоптер ще ме откара веднага до Аркашон: Предлагам да тръгнем незабавно. Събитията в това пристанище ще решат дали ще спечелим, или ще загубим…
Генерал Дьо Форж крачеше нагоре-надолу пред бюрото си. Леми го наблюдаваше. Беше необичайно за генерала да бъде толкова нервен. Обикновено бе хладен като лед. Досети се, че известията за Манто го правеха неспокоен.
— Чаках те, Леми — каза мрачно Дьо Форж. — Всъщност стоях пред тази сграда и се чудех къде, но дяволите, си, когато те видях да влизаш с мотора през портала.
— Получих ново спешно известие от жената на Калмар. Трябваше да карам като луд до една телефонна кабина в отдалечено селце сред хълмовете. Телефонът започна да звъни в момента, в който спрях.
— Какво иска?
— Пари, разбира се. Действа по възложената задача за елиминирането на Пола Грей. Ще я ликвидира веднага щом я открие. Но беше много агресивен в искането си за възнаграждение.
— Утре очаквам значителни субсидии.
Дьо Форж спря дотук. Все още не беше готов да каже на който и да било, че в 8 часа сутринта на следния ден „Стоманеният лешояд“ щеше да пусне котва в Аркашон.
— Калмар каза също, че групите на „Сигфрид“ са по местата си в цяла Германия…
— Надявам се, си подчертал, че ще му заповядаме да даде сигнал за действие след броени часове?
— Да. Както лично ме инструктирахте да направя при следващата ни връзка. Ще се свързвам с него чрез телефона на жената.