Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
С повторно: „Ужасно много ви благодаря!“ Вал изчезна, оставяйки двамата братовчеди пред неразтопения лед.
— Видях ваши картини на акварелната изложба — каза Соумс.
Джолиън премигна. От двайсет и шест години насам той не поддържаше никакви връзки със своите Форсайтови роднини и те си оставаха в съзнанието му свързани с картините „Дарби“ на Фрит129 и с репродукциите на Лендсиър130. От Джун бе чувал, че Соумс минава за добър познавач, а това още повече влошаваше положението. Усети и някакво странно отвращение.
— Отдавна не съм ви виждал — каза той.
— Да — отвърна Соумс, почти без да отвори уста. — Откакто… всъщност точно за това дойдох. Казаха ми, че вие сте неин пълномощник.
Джолиън кимна.
— Дванайсет години са много време — продължи неочаквано Соумс. — Вече… вече ми дотегна.
Джолиън не намери по-подходящ отговор от:
— Няма ли да запушите?
— Не, благодаря.
Джолиън запали цигара.
— Искам да си възвърна свободата — заяви рязко Соумс.
— Аз не се срещам с нея — промълви Джолиън през дима на цигарата.
— Но предполагам, че знаете къде живее?
Джолиън кимна. Не възнамеряваше да съобщи адреса й без нейно позволение. Соумс отгатна, както изглежда, мисълта му.
— Не ми трябва адресът й — каза той; — зная го.
— А какво точно желаете?
— Тя ме напусна. Желая да се разведа.
— Малко сте позакъснели, струва ми се.
— Да — отвърна Соумс. И замълча.
— Не разбирам много от тия неща… или поне ги забравих — усмихна се пресилено Джолиън. Сам той бе чакал, докато смъртта го разведе с първата мисис Джолиън. — Искате да я видя във връзка с тоя въпрос, така ли?
Соумс вдигна поглед към братовчед си.
— Предполагам, че има приятел?
Джолиън сви рамене:
— Нямам понятие. Според мене всеки от вас е могъл да живее така, като че другият е мъртъв. Нищо необичайно в такива случаи.
Соумс се обърна към прозореца. Рано окапали листа застилаха вече терасата, търкаляни от вятъра. Джолиън видя Холи и Вал Дарти през тревата към конюшните. „Няма да бягам със заека и да гоня с кучетата — помисли той. — Трябва да бъда на нейна страна. Това би желал и баща ми.“ И за миг му се стори, че зърна в старото кресло зад Соумс фигурата на баща си, седнал с кръстосани колене, с Таймс в ръка. Видението изчезна.
— Баща ми я обичаше — промълви той.
— Не разбирам нещо — отговори Соумс, без да се обърне. — Тя създаде неприятности на дъщеря ви Джун; създаде неприятности на всички. Аз й давах всичко, каквото пожелае. Щях да й… простя, но тя предпочете да ме напусне.
Съчувствието на Джолиън беше потушено от звука на този глух глас. Какво у този човек го отблъскваше и не му позволяваше да го съжали?
— Мога да я видя, ако желаете — каза той. — Предполагам, че тя ще бъде доволна да се разведе; но все пак не зная.
Соумс кимна.
— Да, моля ви се. Както казах, зная къде живее, но нямам желание да я видя.
Езикът му мина по устните, сякаш бяха пресъхнали.
— Да пием ли чай? — попита Джолиън. Но преглътна думите: „И да разгледаме къщата?“
Тръгна пръв към входа. Позвъни да донесат чай, после отиде до триножника си — да обърне картината към стената. Не можеше да се помири с мисълта да я види Соумс, застанал насред просторната стая, построена някога нарочно, за да има достатъчно място за собствената му колекция. В лицето на братовчед си, в неуловимата семейна прилика между двамата и в това упорито, затворено, съсредоточено изражение Джолиън съзря нещо, което го накара да помисли: „Този приятел няма никога да забрави… нито да се издаде. Нещастник!“
Жребчето и кобилката
Когато оставяше по-старото поколение Форсайтови, Вал си каза: „Ех, че скука! Първа награда — за вуйчо Соумс! Каква ли е тази кобилка?“ Не очакваше да се зарадва от присъствието й; изведнъж я видя, че го гледа, застанала срещу него. Виж ти! Та тя била хубавичка! Какво щастие!
— Страхувам се, че не ме познавате — представи се той. — Казвам се Вал Дарти. Ние сме някакви роднини, нещо като втори братовчеди, струва ми се. Майка ми е Форсайт по баща.
Холи, чиято мургава ръчичка беше все още в неговата, защото й беше стеснително да я отдръпне, каза:
— Аз не познавам никого от роднините си. Много ли са?
— Безброй. Ужасни са повечето. Или поне… знам ли?… Някои. Роднините са винаги ужасни, нали?
— Предполагам, че и те ни смятат за ужасни — отвърна Холи.
— Не виждам защо. Вас, разбира се, никой не ще сметне за ужасна.
Холи го погледна… и тъжната чистота на тия сиви очи пробуди внезапно във Вал чувството, че трябва да я защитава.
129
Прочута картина, представляваща конните състезания Дарби. От английския художник Фрит (1819–1909).
130
Лендсиър (1802–1873) английски художник-анималист.