Изповедник
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #11
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедник». Краткое содержание книги:
На крачка от бездната на непрогледния мрак, в който дебне всепроникващото зло, хората, които все още разполагат със свободата си, са безсилни да се преборят с надвисналата опасност. Ричард, разяждан от чувство за вина, че е допуснал всичко това да се случи, е принуден да носи сам непосилната тежест на грях, който не може да сподели дори с най-близките си. Дори с Калан, която е изгубил.
Заключителната част на едно забележително пътешествие в свят, където доброто и злото са във вечно противоборство. Пътешествие, което ни води из лабиринта на непримиримата и непокорна душа на Търсача на истината. Новият изгрев ще бъде посрещнат от един напълно променен свят.
Уникалният свят на един от най-силните гласове в съвременното фентъзи за пореден път ще ви спечели с драматични пътешествия, сладкодумно разказана история и емблематични герои.
Тя вдигна лампата за извитата дръжка и се изправи. Надникна навън през устата на пещерата и потърси с поглед някакво движение, потърси гоблините. Не ги видя, но знаеше, че идват. Стори й се, че ги чува — навън в шубрака. Сигурна бе, че усеща как я гледат.
С лампа в ръка тя се гмурна в тъмнината, далеч от гоблините, на безопасно място… поне така се надяваше. Трябваше да се махне. Те идваха. Навсякъде другаде можеха да я хванат. Това бе единственият й шанс.
Като знаеше колко близо се намират те, беше обезумяла от страх. Сълзи опариха очите й, докато тичаше в търбуха на пещерата, покрай всичките рисунки на наранени хора.
Пътят назад в тъмнината беше дълъг. Отиваше там, където според нея щеше да е в безопасност. Лампата хвърляше скокливи сенки по камъните наоколо и осветяваше нарисуваните на стената лица.
Дълбоко в пещерата отворът проблясваше като смътна светлинка. Започна да се катери по гола скала, дъхът й затанцува пред лицето й. Дишаше тежко не само заради усилието, но и от натрупващата се паника. Нямаше представа колко далеч трябва да отиде, за да е в безопасност. Единственото, което знаеше, бе, че гоблините са зад нея и тя трябва да продължи да върви, за да им избяга. Стигна до рисунката, която си спомняше идеално. Рейчъл видя с очите си как кралица Вайълет я направи с помощта на Шеста. Въпреки че двете изобщо не споменаха името му, Рейчъл знаеше, че това е Ричард. Заобиколена от всякакви символи и знаци, тя беше най-голямата в пещерата. Също и най-сложната. За разлика от останалите изображения, произведението на Вайълет беше направено с цветен тебешир. Рейчъл си спомни колко време отдели за тази рисунка кралица Вайълет, както и внимателните инструкции, които й даваше Шеста за прецизната последователност от линии, ъгли и елементи. Рейчъл стоя там в продължение на часове и слушаше как Шеста обяснява тънкостите на всичко, което трябва да нарисува.
Рейчъл се загледа за момент в рисунката на Ричард и си помисли, че това сигурно е едно най-ужасните и зловещи неща, които е виждала. В следващия момент, още по-паникьосана от това, което идваше към нея, се втурна напред, претича по камъните и скалните издатини и навлезе още по-дълбоко в тъмнината.
Винаги когато Шеста даваше напътствия на Вайълет при изработването на рисунките или когато искаха да нарисуват нещо ново, те проникваха още по-навътре в пещерата, за да намерят празни стени, върху които да рисуват. Рейчъл си спомняше прекрасно, че образът на Ричард бе последното, което те сътвориха, и следователно оттам навътре стените би трябвало да са голи.
Докато минаваше покрай цветната плетеница от линии и символи около Ричард, Рейчъл с изумление видя нещо, което не беше забелязала преди. Закова се на място. Имаше нова рисунка.
Втренчи се, облещила очи. На рисунката беше самата тя.
Навсякъде около изображението й кръжаха същества. Рейчъл разпозна символите, които прииждаха към нея. Ужасните създания приличаха на духове от сенки и пушек. Само дето имаха зъби. Остри зъби. Зъби, предназначени да разпарят и разкъсват.
Рейчъл веднага ги разпозна. Бяха гоблините.
Тя стоеше като вкаменена, зяпнала ужасяващите фигури, насъскани срещу нея от злокобните заклинания, изрисувани по стените на пещерата. От дългите часове, прекарани в слушане на лекциите, които Шеста изнасяше на Вайълет, тя бе запозната с голяма част от символите. Шеста ги нарече „крайните елементи“. Служеха да елиминират главните действащи лица на магията след края на последователността от събития, които рисунката би трябвало да постави в действие. Тя отлично разбираше същността на картината и нейния смисъл. Означаваше, че след като гоблините я хванат, ще изчезнат и повече няма да съществуват. На рисунката съществата от кошмарите й я заобикаляха и настъпваха. Сега тя осъзна, че не можеше да се измъкне. Безопасността, към която смяташе, че бяга, беше просто центърът, към който те я преследваха, центърът, където тя щеше да бъде хваната, без никакъв шанс да избяга.
Тя чу звук и погледна към смътната ивица светлина, идваща откъм входа на пещерата. За пръв път видя сенките и спиралите. Те бяха в пещерата. Събираха се — точно както на рисунката. Идваха за нея.
Рейчъл замръзна от ужас. Разбра, че никога повече няма да излезе от пещерата. Можеше само да отиде по-навътре. Но като гледаше рисунката, съзнаваше, че влизането навътре в пещерата нямаше да я спаси — дълбоко навътре също имаше гоблини. Тя беше в капан — нямаше мърдане. Намираше се в центъра на магия, която непрекъснато се затягаше около нея.