Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
Между Тигър и Ефрат се намираха няколко мънички царства, а именно: Софена, Гордиена, Осроена и Комагена, оградени от високи планински вериги и върхове, които целогодишно бяха покрити с бели шапки сняг. Да се прекосят царствата обаче беше лесно, защото точно през средата им минаваха широки долини, водещи право към бреговете на Тигър. В Амида, градче, издигнато от кирпичени тухли, черно и мръсно, Сула имаше честта да се запознае едновременно с царете на Комагена и Осроена, които не бяха устояли на изкушението да видят с очите си как изглеждат римските легионери и да подпитат тук-там каква е целта на тази очевидно мирна експедиция.
За Сула имената на двамината царе се оказаха съвсем непроизносими, но за щастие и двамата владетели си бяха прикачили по някой гръцки прякор, с който да се представят пред света; така царят на Комагена беше наречен Епифан, а този на Осроена — Филоромайос.
— Достопочтени римлянино, намираш се на арменска територия — предупреди го загрижен царят на Комагена. — Могъщият цар Тигран ще реши, че си му обявил война.
— При това той се намира съвсем наблизо — добави царят на Осроена.
Сула нададе ухо за тази вест, но не личеше да е разтревожен.
— Наблизо ли бил? — попита. — Къде по-точно?
— Заел се е със строежа на нова столица в южните части на царството си — обясни Филоромайос. — Мястото се нарича Тигранокерта и той толкова се е влюбил в него, че вече дори не помисля да се върне в Артаксата.
— И къде е тази Тигранокерта?
— На изток от Амида, леко на север — обади се отново Епифан. — На петстотин стадия оттук.
Сула бързо раздели числото на осем.
— Аха, около шейсет римски мили.
— Надяваме се, нямаш намерение да продължаваш натам.
— Защо не? — чудеше се той. — Никого не съм убил, никого не съм ограбил. Нито храмовете могат да се оплачат от войниците ми, нито селата, които сме оставили зад гърба си. Идвам с мир и искам да разговарям лично с цар Тигран. Всъщност дори имам молба към вас. Щом сте толкова любезни, защо не пратите вест на цар Тигран в Тигранокерта, че му отивам на посещение? Изключително миролюбиво посещение.
Двамата царе пратиха вест на Тигран за предстоящото посещение на Сула, но арменецът отдавна беше научил за нахлуването на римляните и ако досега си беше мълчал, то бе само защото не му се воюваше. И все пак, какво търсеше този римлянин на изток от Ефрат? Тигран трябваше да е луд, за да повярва, че човек отива на мирно посещение с двайсет хиляди войници зад гърба си, но пък и армията на Сула беше достатъчно скромна, за да тревожи излишно владетеля на Армения. Въпросът пред Тигран беше дали да нападне, или да не нападне. Също като Митридат и той се изпълваше с непреодолим страх при самото споменаване името Рим. Ето защо реши в никакъв случай да не атакува пръв, ами само да се пази неприятелят да не го изненада. Междувременно щеше да свика войската си и да излезе лично да посрещне пустия му римлянин Луций Корнелий Сула.
Естествено и Митридат го беше предупредил за легионите. Писмото на понтиеца беше кратко, служебно, личеше си, че авторът му се чувства гузен. Уведомяваше единствено, че Гордий е мъртъв и Кападокия е попаднала отново под властта на римската марионетка Ариобарзан. От Киликия била дошла римска армия и нейният предводител (така и не се споменаваше името му) го бил убедил да си върви у дома. На първо време, пишеше Тиграновият тъст, било по-предпазливо да се изостави планът за окончателното присъединяване на Кападокия, още повече — за нахлуване на територията на Киликия. Затова Митридат бил принуден да предупреди и Тигран да не посяга на Сирия, вместо при първа възможност да се срещне с него в някоя от закътаните долини на Киликия Педия.
В интерес на истината и двамата царе си бяха правили простата сметка, че щом е изпълнил толкова успешно мисията си в Кападокия, римлянинът Луций Корнелий Сула ще се обърне право назад и ще изтегли войските си обратно в Тарс. Когато най-после Тигран повярва на съгледвачите си, предупреждаващи го, че Сула е излязъл на десния бряг на Ефрат и търси откъде да се прехвърли на левия, вече беше твърде късно да предупреди навреме Митридат — когато вестоносецът най-сетне пристигна в Синоп, Сула вече тропаше на вратата на арменеца. Ето защо Тигран беше принуден да съобщи за нашествието на римляните на своите партиянски сюзерени, намиращи се в Селевкия на Тигър — разстоянието беше почти същото, както и до Синоп, но пътят — много по-кратък и удобен.