Ръкописът на Чансълър
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
— Ей да му се не види! — изруга Браун.
— Какво стана? — попита Чансълър, останал без дъх.
— Тая проклета игла взе, че се счупи.
Докторът държеше в ръка спринцовка; бе я забил в рамото на шофьора, който след миг се стовари върху Питър. Браун отстъпи и каза:
— Кучи син!… Все пак успях да му вкарам една част…
Пред входа на ресторанта се бе събрала тълпа. Някои чуха писъка на шофьора и се върнаха вътре за помощ.
— Давайте да се измитаме! — И Браун сграбчи Чансълър за лакътя.
В първия миг Питър не реагира. Съзнанието му бе замъглено. Не можеше да мисли.
Браун сякаш го разбра. Издърпа го от колата, поведе го към „Триумфа“ и го вкара вътре, после заобиколи и седна зад волана.
Измъкнаха се бързо от паркинга и потънаха в мрака на шосето. Няколко минути караха в пълно мълчание. Браун се пресегна в жабката и извади медицинската си чанта.
— Вътре има шише спирт и марля. Почистете се.
Все още замаян, Чансълър се подчини. Майорът отново заговори:
— По дяволите, да не сте служили в „Зелените барети“?
— Никакъв не съм бил.
— Ще ме простите, но бяхте страхотен! Макар че външно не изглеждате бияч. Невероятно беше!
— Не съм бил никакъв.
— Да знаете, ако се случи да ви повиша тон, предварително моля за извинение. По-добър уличен побойник от вас не съм виждал.
Питър го погледна.
— Не говорете така — простичко рече той.
Отново потънаха в мълчание. Майорът намали на кръстовката и сви вляво по пътя, който водеше за Бетезда.
— Почакайте! — Питър го докосна за ръката. Неясният въпрос, който го тормозеше още когато Браун излезе от ресторанта, започна да изкристализира в съзнанието му: защо шофьорът не бе влязъл в автомобила си?
Мисълта на Питър препусна назад в годините, когато събираше материал за „Контраудар!“. Върна се към недоволствуващите, с които бе разговарял, спомни си за използуваната от тях техника.
— Какво има? — запита Браун.
— Ако наистина са ни следили, как не сме усетили? Знаете колко предпазливо действувахме.
— За какво говорите?
— Спрете! — прекъсна го Чансълър с тревога в гласа си. — Имате ли фенерче?
— Разбира се. В жабката. — Браун спря встрани от пътя.
Питър извади фенерчето, скокна навън, изтича отзад и се наведе. Светна и клекна под шасито.
— Спипах ги! — провикна се той. — Дайте ми чантичката с инструментите. Гаечния ключ!
Чансълър лежеше под колата и ожесточено въртеше металния инструмент в ръцете си. Стържещи звуци долитаха изпод автомобила. След малко Питър се измъкна с неголеми метални предмети в ръка.
— Предаватели — поясни той, — основен и запасен. Ето защо не сме забелязали никого по петите си. Благодарение на това нещо могат да ни следват на разстояние от три до пет мили. Където и да отидем, с когото и да се срещнем. Те стоят и чакат отдалеч. — Той замълча. — Край вече! Да вървим в Бетезда!
— Аз промених решението си — каза Браун. — Смятам да дойда с вас — продължи той, като вървяха по засадената с дървета улица на Рамирес.
— Не — отвърна Питър. — Свалете ме на другия ъгъл. Ще отида дотам пеша.
— А не мислите ли, че може да ви очисти? Той очаква мен. Ние поне носим еднаква униформа.
— Затова именно няма да ме убие. Ще му кажа истината. Ще му кажа, че вие ме чакате. Негов колега — офицер. Ако не изляза от дома му, вие ще отидете където трябва и истината за Часонг ще стане известна.
Стигнаха ъгъла. Браун намали.
— Тази тактика може да бъде резултатна само при разумни хора. Но Рамирес не е от тях. Ако Часонг наистина се окаже това, което ние мислим…
— Което ние знаем — прекъсна го Чансълър.
— Добре, така да е! Той може да не се изплаши от последствията. Той е офицер, не забравяйте това. Той може да ви извади от играта, а после да ви последва.
— Да се самоубие? — недоверчиво запита Чансълър.
— За самоубийствата сред военните почти не се говори — каза лекарят, като спря автомобила, — но техният процент е удивително висок. Досега не съм ви питал, имате ли оръжие?
— Не. Имах, но останах без куршуми. И не направих опит да се снабдя.
Браун се разрови из медицинската си чанта и извади малък пистолет.
— Ето на, вземете го. На нас ни ги зачисляват, защото носим медикаменти, често и наркотици. На добър час! Ще ви чакам!
Чансълър стигна пътечката пред дома. Рамирес стоеше на прозореца и гледаше навън. Когато зърна Питър, по лицето му се изписа удивление. Удивление, но не страх. Пусна завесата и се дръпна навътре. Чансълър изкачи стъпалата и натисна звънеца.