Опасно богатство

— Това е позор, истинско безсрамие! — заяви той.

— Не, в действителност не е — отвърна Мейзи. — Дадох на Соли пет години щастие, а в замяна получих пет години луксозен живот във висшето общество. Сега мога да се върна към нормалното съществуване. Ще продам бижутата си, ще инвестирам парите и ще живея спокойно и тихо с приходите от инвестициите си.

На Хю му бе трудно да го проумее.

— При родителите си ли ще отидеш?

— В Манчестър ли? О, не мисля, че мога да се върна толкова назад. Ще остана в Лондон. Рейчъл Бодуин се кани да отвори болница за неомъжени майки. Може би ще работя с нея.

— Доста шум се вдигна по повод болницата на Рейчъл. Хората смятат, че е възмутително.

— В такъв случай напълно ще ми подхожда!

Хю все още бе ядосан и обезпокоен от лошия начин, по който Бен Грийнборн се отнасяше със снаха си. Реши, че трябва да поговори с него и да се опита да промени решението му. Нямаше обаче да споменава на Мейзи за намеренията си. Не искаше да й дава напразни надежди и после да я разочарова.

— Недей да взимаш необмислени решения, става ли? — помоли я.

— Какви например?

— Ами, недей да се изнасяш от къщата. Грийнборн може да се опита да ти вземе мебелите.

— Добре, няма.

— Освен това ти трябва собствен адвокат, който да представлява интересите ти.

Тя поклати глава в несъгласие.

— Вече не принадлежа към класата, чиито представители викат адвокат, както привикват прислужник. Трябва да преценявам разходите си. Няма да се консултирам с адвокат, освен ако не съм сигурна, че ме мамят. А не смятам, че има опасност да се случи подобно нещо. Бен Грийнборн не е мошеник. Той просто е твърд — твърд като стомана и също толкова студен. Фактът, че подобен човек е баща на милия и добросърдечен Соли, е изумителен.

— Приемаш нещата много философски — отбеляза Хю. Възхищаваше се от куража й.

Мейзи само сви рамене.

— Имах невероятен живот, Хю. На единайсет години мизерствах и живеех в отчаяние, а на деветнайсет бях безсрамно богата и тънех в разкош. — Докосна пръстена си. — Този диамант вероятно струва повече, отколкото майка ми е виждала през живота си. Организирах най-пищните забави в Лондон; срещах се с всички, които имаха някакво значение във висшето общество; танцувах с принца на Уелс. Не съжалявам за нищо… освен за това, че ти се ожени за Нора.

— Много съм привързан към нея — неубедително каза той.

— Ядоса се, че не искам извънбрачна връзка с теб — жестоко отвърна Мейзи. — Отчаяно си търсеше някой, който да ти помогне да се облекчиш сексуално. А избра Нора, защото ти напомняше за мен. Само че тя не съм аз и сега си нещастен.

Хю трепна, сякаш го бе ударила. Думите й бяха болезнено близо до истината.

— Никога не си я харесвала — заяви той.

— Освен това можеш да добавиш, че ревнувам — и вероятно ще си прав. Но съм убедена, че Нора никога не те е обичала и се омъжи за теб заради парите ти. Обзалагам се, че след сватбата си разбрал това, нали?