Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-60-2
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
В Асизи е взривен автобусът, в който пътува ватиканският свещеник Даниъл Адисън.
В Лос Анджелис Хари Адисън, адвокат на холивудските звезди, получава известие за смъртта на брат си.
В частна италианска клиника сестра Елена Возо се грижи за тайнствен пациент.
В Китай десетки хиляди умират от неизвестна отрова.
Един безумен план цели да промени световния ред.
После чу как Палестрина изкрещя, разтърси се още веднъж под ножа и застина. Маршано въздъхна до дъното на дробовете си, пусна дръжката и залитна назад. С окървавени длани. С разтуптяно сърце. Вцепенен от ужас пред собственото си деяние.
— Аве Мария, Майко Божия — безсилно зашепна той, — моли се за нас, грешните, днес и в часа на смъртта ни…
Изведнъж усети, че не е сам и се обърна.
Фарел стоеше на прага зад него.
— Прав бяхте, ваше преосвещенство — тихо каза полицаят и затвори вратата. — Утре той щеше да открие ново езеро… — Фарел плъзна поглед към Палестрина и дълго стоя така, преди пак да се обърне към Маршано. — Сторихте каквото трябваше да се стори. Аз нямах тази смелост… Както сам казваше, той беше безпризорно хлапе, scugnizzo… нищо повече.
— Не, доктор Фарел — каза Маршано. — Той беше мъж и кардинал на Светата църква.
159
10:58
Задъхан и потен, Итън стоеше до задния ъгъл на гарата и се мъчеше да не кашля от пушека. Лекият ветрец отпреди малко почти не го облекчи, само поразчисти въздуха колкото да види как Хари Адисън се задава отдясно по тревистия склон, носейки в прегръдките си джуджето, с което бе излязъл от апартамента на Виа Николо V. От време на време подтичваше, после пак продължаваше ходом в сянката на крайпътните дървета.
На петдесет метра пред Итън зеленият локомотив пълзеше към стар и ръждясал товарен вагон. Не се съмняваше, че бегълците смятат да изчезнат с него. Той се озърна покрай ръждивите релси към отворената порта в стената на Ватикана. После завъртя глава и подири с поглед отец Даниъл. Ако успееше да го открие, щеше да го измъкне през портата — ако трябва, дори и на гръб.
Итън заобиколи гарата и излезе на релсите с гръб към отворената порта. От перона началник-гарата гледаше как локомотивът се приближава към вагона. Този старец щеше да създаде проблеми, както и двамата железничари. Но тия проблеми бяха цвете в сравнение с онова, което видя отдясно. Адриана се появи изневиделица на тревистия хълм и изтича да пресече пътя на Хари Адисън и джуджето.
Итън видя как Хари рязко спря. Как изкрещя нещо на Адриана — сигурно да се маха. Но това не помогна. Тя продължи напред, достигна го и продължи заедно с него, гледайки ту джуджето, ту Хари. Говореше нещо, а Хари Адисън бързаше надолу към релсите, без да я слуша.
— По дяволите — тихо изруга Итън и отново потърси с поглед отец Даниъл.
— Адриана, изчезвай оттук! Не знаеш какво правиш, скапанячка такава! — изкрещя Хари, залитайки под тежестта на Херкулес.
— Идвам с теб, това правя, скапаняк такъв.
Вече бяха в подножието на хълма. Почти до релсите. Хари видя зеления локомотив опрян в стария товарен вагон. Обърнати с гръб към тях, спирачът и машинистът скачваха вагона.
— Брат ти е вътре, нали? Железничарите не знаят, но той е вътре.
Хари не чуваше. Продължаваше да върви и се молеше железничарите да не погледнат назад. Херкулес изпъшка и Хари сведе очи към него. Джуджето се опита да се усмихне.
— Когато локомотивът спре, циганите ще чакат… Не ме давай на полицаите, мистър Хари… Циганите ще ме погребат…
— Никой няма да те погребва.
Изведнъж железничарите се изправиха и тръгнаха към локомотива.
— Готвят се да потеглят!
Хари притисна Херкулес до гърдите си и хукна към релсите. Адриана не изоставаше.
Стигнаха след десет секунди. Пресякоха коловоза отзад и изтичаха покрай вагона.
Очите на Хари сълзяха, дробовете му изгаряха от пушека и умората. По дяволите, къде бяха Дани и Елена? Какво бе станало с Роскани?
Стигна до вратата и спря. Беше открехната.
— Дани. Елена…
Никакъв отговор.
Изведнъж локомотивът изсвири. Чуха как дизелът набира обороти. Над машината бликна облаче черен дим.
— Дани… — отново подвикна Хари.
Мълчание.
Локомотивът изсвири отново. Хари погледна часовника.
Точно 11:00
Нямаха време, трябваше незабавно да се качат във вагона.
Хари се озърна към Адриана.
— Качвай се. Ще ти го подам.
— Добре…
Тя опря длани в пода на товарния вагон и се отхвърли нагоре. После се завъртя и Хари положи Херкулес в ръцете й.
Докато Адриана се мъчеше да го повдигне, джуджето се закашля и лицето му се изкриви. Сетне тя го пое здраво и Хари скочи след нея в полумрачния вагон. Изведнъж Адриана застина на място.