![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
— Така е, разбира се! — обяви Ловие също толкова лицемерно и с превзет жест, тъй като вече беше пиян, дяволът му с дявол.
— Не говоря за вещерството — каза старицата, изобщо необезпокоена от маниера му. — Говоря за своята снаха и за всичките й слабости и тайни, за които този град не знае. Че например Шарлот беше родена твърде скоро след женитбата, но синът ми бе така заслепен от тази жена и така обожаваше момичето, бе така благодарен на Дебора за голямата й зестра и изобщо бе такъв глупак във всички отношения…
— Трябва ли да говорим за това? — прошепна графиня Дьо Шамилар, която като че трепереше. — Шарлот вече не е сред нас.
— Тя ще бъде открита и изгорена като майка си — обяви Ловие и всички наоколо закимаха.
После започнаха да говорят помежду си колко доволни ще са след тези екзекуции и когато се опитвах да им задам някакъв въпрос, те просто ми правеха жест да замълча, да пийна и да не се тормозя.
Ужасен бе начинът, по който ме игнорираха, бяха като онези същества от сънищата, които не могат да чуят виковете ни. И все пак аз настоявах, че нямат никакво доказателство Дебора да е летяла нощем в небето, да е участвала във вещерски сборища или да се е чифтосвала с демони, и всичките други глупости, с които пращат бедните хора на кладата. Колкото до лечителството, какво можеше да е то, освен дарба на една знахарка, кой би могъл да я обвини за нея? Куклата пък можеше да не е нищо повече от инструмент за лечение.
Но без полза!
Колко весели и спокойни бяха те около трапезата тази нощ, около нейната трапеза, с нейните сребърни прибори, докато тя седеше злочеста в килията.
Накрая помолих да й бъде позволено да умре от задушаване, преди да бъде изгорена.
— Колко от вас са виждали човек да умира в пламъците!
Но това бе посрещнато с неуморен ропот.
— Това е неразкаяла се вещица — каза графиня Дьо Шамилар, единствената, която изглеждаше трезва и дори като че леко изплашена.
— Е, колко ще страда? Най-много петнайсетина минути? — заяви инквизиторът, докато бършеше уста с омазаната си салфетка. — Какво е това пред вечния огън на ада!
Накрая аз си тръгнах оттам, отново минах през тълпата на площада, където покрай малки огньове се вихреше пиянско веселие. Поспрях да огледам зловещата клада и високия стълб с железните окови, и тогава по случайност се обърнах наляво, към тройната арка на църковната врата. Тя бе украсена с груба дърворезба от отминал век, изобразяваща как свети Михаил, архангелът, води към пламъците адско изчадие, като забива своя тризъбец в корема му.
Думите на инквизитора отекнаха в ума ми, докато гледах тази отвратителна сцена на светлината на огньовете.
«Е, колко ще страда? Най-много петнайсетина минути? Какво е това пред вечния огън на ада!»
О, Дебора, ти, която никого не си наранила по своя воля, ти, която си лекувала и най-бедните, и най-богатите, ти, която бе толкова лекомислена!
Къде беше сега нейният отмъстителен дух, нейният Лашър, който се бе опитал да й спести мъката, като бе повалил съпруга й и я бе докарал до тази отвратителна килия? Беше ли сега той с нея, както ми бе казала? Не неговото име е викала при мъченията, викала е мен и своя стар и мил съпруг Роелант.
Стефан, пиша всичко това, не само като доклад, но и за да се спася от лудостта. Вече съм изморен. Събрах багажа си и съм готов да напусна града, когато видя края на тази ужасна история. Ще запечатам това писмо и ще го сложа в багажа си. Ще прикрепя към него обичайната бележка, в случай че умра, който отнесе това в Амстердам, ще получи награда и прочее и прочее.
Защото не знам какво ще донесе утрото. Ще продължа да описвам тази трагедия в ново писмо, ако утре вечер се установя в друг град.
Слънчевата светлина вече започна да се процежда през прозорците. Моля се Дебора някак да бъде спасена, но зная, че е невъзможно. И, Стефан, бих призовал нейния демон, ако смятах, че ще ме послуша. Бих се опитал да го накарам да извърши нещо отчаяно, но зная, че нямам такава сила, затова ще чакам.