Преместването на Марс [Moving Mars]

Избрахме си една маса и седнахме зад нея.

— Упълномощен съм да ви направя предложение.

Посочих с жест Лий Уокър.

— Марс е бил атакуван без основателна причина — заявих. — Да не би „Кайлетет“ да помага на агресорите?

Шон леко се приведе напред.

— Републиката — държавата, на която Марс реши да се предаде — разработва много опасни оръжия. Като се вземе предвид политическата ситуация в Тройката (абсолютно миролюбива от около шейсет години насам), това изглежда нехарактерно и доста глупаво.

— Не разработваме никакви оръжия — възразих аз.

— Казаха ми, че въпросните оръжия притежават такава разрушителна сила, каквато нямало нито едно от досега разработваните.

Не виждах причина да продължим да дискутираме темата.

— Споделете предложението си и давайте да приключваме с всичко това.

— Групите, отговорни за действията от последно време, ще премахнат всички блокади върху марсианските бази данни, ако хората, изброени в този компютър… — Той побутна към мен собствения си компютър. Извъртях го, за да мога да погледна монитора му. — … Ако тези хора бъдат предадени лично в моите ръце в срок от седемдесет и два часа. Ще ги приема тук, в Мени Хилс, и ще имам пълната свобода да ги отведа където и да е. Не изключвам вероятността да ги отведа и на Земята.

Зачетох се в списъка: вътре бяха всички Олимпийци, Зенгер, Кесейрес, както и още деветнайсет души — сред тях най-блестящите марсиански учени.

— И какво смятате, че ще постигнете? — попитах.

— Мир — отвърна Шон Дикинсън. — Ще се върнете към нормален начин на живот. Ще спасите човешки животи.

— Без скакалци?

— Скакалци ли? Това пък какво е? — учуди се той.

— Бойни роботи. Наноармии — поясних аз.

Шон Дикинсън изглеждаше неподправено удивен.

— Вашите господари явно не са ви казали всичко. Или пък нарочно се правите на невинни.

Шон Дикинсън сви рамене.

— Това, което Земята сега прави с Марс, ще наруши равновесието в цялата Тройка — продължих. Гласът ми изневеряваше. — Никой никога няма да е в състояние да се почувства в безопасност.

— О, моля ви, само не ми изнасяйте проповеди — възрази Шон Дикинсън.

Гретъл направи крачка напред.

— Според мен ние имаме далеч по-добра представа за това, какво точно е равновесие и какво — не, отколкото вие — каза тя.

— Да, вие и вашите младежки идеали… Господи, Шон, та вие в момента работите за Краун Найджър!!! — избухнах аз и с огромно усилие на волята се овладях. Тялото ми трепереше от контролирания гняв. Три дена. — Републиката няма право да отвлича граждани.

— Това, което означава всичко според мен, е, че Земята ни смята за много неблагонадеждни и отказва да вярва на добронамерените марсиански действия — заключи Шон Дикинсън. — Деветдесет и осем процента от цялото човечество все още продължава да живее на Земята. Ако те знаят за вашето правителство това, което знам и аз, никак не е чудно, че не ви се доверяват.