Героят на времето

Изобретателността на Гибелта се проявява тъкмо в безупречното й планиране. Тя съумя да организира свалянето на лорд Владетеля малко преди силата на Съхранението да се завърне в Кладенеца на Възнесението. А сетне, само след две години, се освободи.

В мащабите на боговете и техните сили избирането на един толкова подходящ момент може да се сравни с точния разрез на най-талантливия хирург.

Вратата на подземието се отвори.

Вин бързо изпи последната стъкленица.

Скочи, пусна монета зад себе си и се озова върху един от най-високите стелажи. Стърженето на камък в камък отекваше надалече. Вин се Тласна от монетата, хвърли се напред и се понесе към вратата. Бледото сияние от другата страна я заслепи.

Тя стисна зъби, запримигва и стъпи на пода. Притисна се до стената зад вратата, стиснала дръжките на кинжалите, и разпали пютриум, за да преодолее болката в очите. По бузите й се стичаха сълзи.

В помещението пристъпи мъж, вдигнал пред себе си фенер. Носеше костюм от фин черен плат и шапка на аристократ.

Вин се шмугна покрай него, изскочи през вратата и се озова в малкото помещение зад нея. Неколцината изплашени работници отскочиха и изпуснаха въжетата, с които дърпаха отварящия механизъм. Вин не им обърна внимание, а хвърли нова монета, Тласна се нагоре по дървените стъпала, профуча през шахтата и блъсна капака горе.

И отскочи от него с болезнен стон.

Отчаяно се вкопчи в стълбата, за да не падне, разпали пютриум, запъна крака в едно стъпало и опря гръб в капака, за да го повдигне със сила.

Напъна мишци. Изведнъж стъпалото под краката й се строши и тя полетя надолу. Изруга, Тласна се от монетата, за да забави падането си, и стъпи на пода.

Работниците се бяха дръпнали до стената — не смееха да влязат в тъмното помещение, но и се страхуваха да останат в тясната стая с Мъглородна. Мъжът с черния костюм — беше се върнал — вдигна фенера високо, за да освети Вин. Парче от строшеното стъпало тупна на пода между тях.

— Лейди Венчър, камъкът е затиснат от тежка каменна плоча — каза благородникът. Вин смътно си го спомняше. Леко пълен, с късо подстригана коса и замислено лице.

— Кажете на хората си горе да махнат плочата — нареди тя и вдигна заплашително кинжалите.

— Страхувам се, че това няма да стане.

— Мога да ви накарам да стане — рече Вин и пристъпи напред.

Работниците се присвиха до стената.

Благородникът само се усмихна.

— Лейди Венчър, нека ви осведомя за някои неща. Първото е, че вие сте единственият аломант тук и следователно можете да ни избиете без никакво усилие. Второто — че плочата горе няма да бъде отместена скоро, така че по-добре да седнем и да си поговорим, вместо да размахваме оръжия и да си отправяме заплахи.

Имаше нещо… обезкуражаващо в този човек. Вин го провери с бронз, но той не гореше никакви метали. За всеки случай тя Притегли леко чувствата му, подсилили доверчивостта и доброжелателността му и се опита да Усмири всякакво възможно коварство.

— Виждам, че поне обмисляте предложението ми — каза благородникът, махна на един от работниците и той припряно отвори една торба, извади от нея две сгъваеми столчета и ги нагласи до вратата. Благородникът сложи фенера на пода и седна на едното.