През пустинята

Недалеч от вратата седеше моят башибозук, по чието лице се изписа изненада, като минахме край него, но пленникът не го забеляза. Ифра сигурно познаваше заподозрения.

— Кого ми водиш? — попита Али бей.

— Един чужденец, когото заварих до потока. Беше се скрил на едно място, откъдето може да се обхване с поглед цялото село, а също и пътя към Шейх Ади.

— Кой е той?

— Твърди, че се казва Ласа и че бил Дасини.

— Тогава би трябвало да го познавам. Но няма нито един Дасини с такова име.

— Когато го принудих да тръгне с мен, той ме нападна с нож. Ето го. Прави с него каквото искаш.

Излязох от стаята. Бюлюк емини все още стоеше вън.

— Познаваш ли човека, когото доведох? — осведомих се аз.

— Да. Какво е направил, ефенди? Сигурно неправилно си го преценил, сихди. Той не е нито крадец, нито разбойник.

— А какво?

— Насър ага е колагаси[148] в мря полк. Той е приятел на миралай Омар Амед.

— Добре. Кажи на Хаджи Халеф да оседлава конете!

Върнах се в селямлъка, където в присъствието на Мохамед Емин и на няколко от намиращите се там старейшини беше започнал разпитът.

— От колко време си в храстите?

— Откакто този мъж се къпеше там.

— Този мъж е ефенди, запомни това! Ти не си Дасини и изобщо не си джесид. Как ти е името?

— Няма да ти кажа!

— Защо?

— Горе в кюрдските планини имам кръвно отмъщение и не трябва да казвам кой съм и как се казвам.

— Откога един колагаси има нещо общо с кръвното отмъщение на свободния кюрд? — попитах го аз.

Насър ага се сепна и пребледня още повече, отколкото на потока.

— Колагаси? Какво искаш да кажеш? — попита той въпреки това смело.

— Казвам, че много добре познавам Насър ага, довереника на миралай Омар Амед, и не бих могъл да се излъжа.

— Ти… ти… ти ме познаваш? Уалахи, тогава с мен е свършено. Такава е моята орис!

— Е да, нямаш късмет. Признай честно какво правеше тук! Ако кажеш истината, може би няма да ти се случи нищо лошо.

— Нямам какво да ти признавам.

Тогава беят скочи ядосан.

— В такъв случай с теб е св…

Прекъснах го с рязко движение на ръката и се обърнах към пленника:

— Това за кръвното отмъщение истина ли е?

— Да, ефенди!

— Тогава друг път бъди предпазлив. Ако ми обещаеш незабавно да се върнеш в Мосул и да отложиш отмъщението, си свободен.

— Ефенди! — извика беят изплашен. — Помисли само, че ние…

— Знам какво искаш да кажеш — прекъснах го отново. — Този мъж е щабен офицер на падишаха, колагаси, от когото някога може би ще стане генерал, а ти живееш с пашата в приятелство и ненарушим мир. Съжалявам за причиненото от мен безпокойство на този офицер и подчертавам, че ако го бях познал веднага, нямаше да се случи абсолютно нищо. Нали ми обещаваш незабавно да се върнеш в Мосул?

— Обещавам.

— Отмъщението ти някой джесид ли засяга?

— Не.

— Тогава върви и Аллах да те пази, отмъщението ти да не стане опасно за самия теб!