Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
На първия етаж светеше. Микаел премина през моравата и се спря на около метър от кухненския прозорец, но очите му не уловиха дори и най-малкото движение. Той тръгна да обикаля около къщата, като се спираше до всеки прозорец, но от Мартин Вангер нямаше и следа. За сметка на това обаче забеляза, че малката вратичка в гаражната порта бе открехната. Недей да се държиш като пълен идиот. Но Микаел не успя да устои на изкушението да хвърли един бърз поглед вътре.
Първото, което забеляза, бе дърводелски плот, на който имаше отворена кутия с амуниции за пушка за лов на лосове. След това видя на пода под нея две туби за бензин. Да не би да се готвиш за второ нощно посещение, Мартин?
– Влез, Микаел. Видях те да идваш насам по пътя.
Сърцето на Микаел спря. Той обърна бавно глава и съзря Мартин Вангер. Той стоеше в мрака до една врата, която водеше към къщата.
– Просто не можа да стоиш настрана, нали?
Гласът му бе спокоен, дори учтив.
– Здравей, Мартин – отвърна му Микаел.
– Влез – повтори Мартин Вангер. – Оттук.
Той направи крачка напред и встрани и го подкани с лявата си ръка да заповяда в дома му. След това вдигна дясната си и пред очите на Микаел пробяга слаб метален отблясък.
– Държа „Глок“. Недей да правиш глупости. От това разстояние няма как да не улуча.
Микаел бавно се приближи. Когато стигна до Мартин Вангер, спря и го погледна в очите.
– Трябваше да дойда. Имам толкова много въпроси.
– Разбирам. Ето оттук, през вратата.
Микаел влезе бавно в къщата. Коридорът излизаше в антрето срещу кухнята. Но преди Микаел да стигне, Мартин Вангер го хвана леко за рамото и го спря.
– Не, не чак толкова навътре. Надясно. Отвори страничната врата.
Тя водеше към мазето. Когато Микаел бе на половината път надолу по стълбите, Мартин Вангер включи осветлението. Отдясно се намираше котелното. Микаел усети миризма на перилен препарат, която се носеше някъде отпред. Мартин Вангер го насочи наляво, към един килер със стари мебели и кашони. В дъното му имаше още една врата – секретна, от стомана, с ключалка със седем подвижни щифта.
– Оттук – рече Мартин Вангер и хвърли един ключодържател към Микаел. – Отвори я.
Микаел отключи.
– Ключът за осветлението е отляво.
Микаел бе отворил вратата към ада.
КЪМ ДЕВЕТ ЧАСА Лисбет си взе кафе и пакетиран сандвич от автомата за напитки и закуски в коридора пред стаята на архива. Тя продължи да се рови в старите документи и се опита да открие нещо, което да доказва, че Готфрид Вангер е бил в Калмар през 1954 година. Не успя.
Зачуди се дали да не се обади на Микаел, но вместо това реши да прегледа и ведомствените вестници, преди да приключи за тази вечер.
СТАЯТА БЕ ОКОЛО ПЕТ НА ДЕСЕТ МЕТРА. Микаел предположи, че бе разположена в северния скосен край на къщата.
Мартин Вангер бе обзавел личната си стая за мъчения изключително старателно. В лявата ѝ част имаше вериги, халки на пода и тавана, маса с кожени ремъци, където можеше да връзва жертвите си. И видеоапаратура. Това бе своеобразно студио. В дъното на стаята имаше клетка, в която можеше да държи гостите си за по-дълго време. Вдясно от вратата бяха разположени легло и телевизионен кът. Микаел видя етажерка с голям брой видеофилми.
Веднага щом влязоха в стаята, Мартин Вангер насочи пистолета си към Микаел и му заповяда да легне по корем на пода. Микел не се подчини.
– Добре – рече Мартин Вангер. – Тогава ще те прострелям в капачката на коляното.
Той се прицели. Микаел се предаде. Нямаше избор.
Беше се надявал, че Мартин Вангер ще се разсее за секунда; знаеше, че противникът му няма шанс в ръкопашен бой. Бе му се удала кратка възможност в коридора на горния етаж, когато Мартин го хвана за рамото, но тогава се разколеба. След това Вангер така и не се приближи повече до него. Ако го простреляше в коляното, всичко приключваше. Микаел легна на пода.
Мартин се доближи изотзад и му нареди да сложи ръцете си зад гърба. Закопча ги с белезници. След това ритна Микаел между краката и го засипа с лавина от силни удари.
Случилото се впоследствие му се струваше като кошмар. Мартин Вангер се държеше ту нормално, ту изпадаше в състояние на лудост. На моменти изглеждаше съвсем спокоен, а в следващия миг започваше да ходи напред-назад из подземната стая като животно в клетка. Той ритна Микаел няколко пъти. Единственото, което Микаел можеше да направи, бе да се опита да предпази главата си и да поема ударите с меките части на тялото си. След няколко минути то бе покрито с около дузина болезнени контузии.