Подводни течения

— Тъпо управление! — каза му тя.

Диксън се ухили.

— Защо да е тъпо управлението?

Всички се изсмяха.

— Разбира се, че ми липсва! — съгласи се той. — Липсват ми дългите работни дни, безвкусното кафе, споровете, нощните телефонни обаждания, студената храна и мивките, които не можеха да задържат топлата вода. Нещастен съм, ще кажете, нали?

— Помъдряла глава! — каза Боби.

— Правилно го разбрахте — добави Елизабет.

— Хей, не обиждайте рожденика — оплака се Болд.

— Но аз помислих, че рожденият ден е утре! — подразни го Ейбрамс.

— Като говорим за утре — добави Диксън, — искам да кажа, че самата дума вече стана ужасна, откакто реших да презапиша албумите.

— Наистина е така — потвърди Ейбрамс.

— Утре всички на обяд! — намеси се Елизабет. — Вие двамата. Вие също, Боби, ако можете да се справите с тримата „възрастни“, които ще си дърдорят като три стари моми за това кой с кого е свирил, къде и колко време. Тези тримата с джаз албумите са като децата с бейзболните билети.

— Не, благодаря! — каза Боби.

— Ти си в бройката — каза Ейбрамс, а Диксън потвърди с кимане на глава. — Ако някой липсва, ще разчитам на теб, Лиз.

— Готово! — отвърна тя.

— Предполага се, че ти ще ги проагитираш — каза Болд на Елизабет.

— Но аз мога да бъда арбитраж, а не агент — поясни тя.

— Чухте ли за Крамер? — запита Боби.

— Да, мислех си какво стана с него? — заинтересува се Болд.

— Ще го разпънат на кръст — прекъсна го Ейбрамс. — Заслужава си да бъде окован, доколкото това ме засяга.

— Граждански съд — поясни Боби.

— Той вече е вън от органите? — запита Болд.

— Решено и сторено — каза Диксън. — Дори се говори, че ще бъде обвинен и за случая с Йергенсен. Лошо е, в известен смисъл, че това е Джон, но в края на краищата това изтичане на информация трябваше да се спре. Липсваше истински контрол години наред.

Елизабет каза:

— Добре, а понеже Лу сигурно няма да ви попита, аз ще направя това, тъй като съм любопитна не по-малко от него, ако не и повече. Какво стана с Ландж? Прави ли са вестниците?

— За пазарлъците на защитата ли? — риторично запита Диксън. — Не. Не мисля, че е така. Това, което чух, е, че става дума за искане да се признае за умопобъркан. Стандартна защита.

— Също и неговата изповед? — поясни Болд.

— Абсолютно! — отговори Боби. — Изповедта му е включена в предварително дознание, заедно с препис от вашето интервю.

— Не са пропуснати и най-малките подробности в доказателствените материали — заяви гордо Ейбрамс. — Надявам се, че ще свърши дните си в някоя болница.

— Но това бе една добра полицейска работа! — добави Боби.

— Най-добрата! — каза Елизабет.

— Колективна работа — коригира ги Болд.