Аут

— Залагам на левия — каза дон Еторе.

— Губиш — погледни…

Десният лебед отлетя с парчето хляб в клюна си.

— Принцеса ли е тя?

— Преди всичко — черномутреста. Аз също бях принц в моя квартал. Мислиш ли, че ако жената на Клопе получи това писмо, ще тръгне да се хвали пред полицията с него? Тя ще направи всичко, за да не се разчуе. Коя жена има желание да я смятат за глупачка?

— Продължавай — каза дон Еторе.

— Ще отвлечем Клопе.

— Как?

— През това време ще доведа мои хора от Италия. Ще оберем банката.

— Мислиш ли, че ще успееш да отвориш всички сейфове?

— Защо ми са? Нашите пари не са там. Клопе сигурно ги е пласирал за своя сметка.

— Тогава?

— Ще направим такъв бардак в банката и в частния му живот, че той ще бъде „изгорял“ в Цюрих. Ликвидиран! Ще си направи добре сметката. Скандалът ще изпразни сейфовете му, а не ние. Клиентите ще потърсят по-спокойна банка.

— Какво искаш като предмет на залога?

— Пардон?

— Загубих облога с лебедите — каза с измъчена усмивка Габелоти.

— Когато всичко свърши, ще ми подариш един швейцарски часовник.

— Кога ще го отвлечем?

— Тази вечер.

— А банката?

— Тази нощ, ако си съгласен…

Дон Еторе се намръщи.

— Добре е да се действа бързо, но да не насилваме нещата.

— Отряд от десет души ще дебаркира тази вечер в Цюрих. Те идват от Милано.

— Как ще минат границата?

— Уредено е.

Габелоти се развесели.

— Младите вълци работят за старите, а?

— Не, Еторе. Всички вълци действат заедно.

Завладян от чувството за мощ, Итало го погледна със своите пълни с блестяща омраза очи.

— Имаш ли ми доверие?

Габелоти го хвана за ръкава здраво.

— Напълно, Итало… Напълно!… Сега обясни ми някои подробности.

— Ще ти кажа всичко.

— Виждаш ли, Итало, харесва ми да съм зрител, но не когато се касае за два милиарда долара!