Скитникът евреин

— Мои са, господине. Това мило дете, най-честното и най-доброто на света, се зае да ги отнесе в заложната къща, само за да ми услужи.

— Господине — каза строго приставът на агента, — допуснал си голяма грешка, за която ще докладвам и ще искам наказанието ти. Излез навън! — после се обърна към Гърбавото с искрено съжаление: — Госпожице, много съжалявам за станалото. Повярвайте, не съм искал да ви причиня жестокото унижение, което преживяхте.

— Вярвам ви, господине — каза Гърбавото, — и ви благодаря — и тя седна отпаднала, защото беше изнемощяла от стресовете.

Приставът се канеше да излезе, но в този момент Дагоберт, който от известно време стоеше дълбоко замислен, твърдо му каза:

— Господин пристав, имайте добрината да ме изслушате. Искам да се оплача.

— Говорете, господине.

— Онова, което ще ви кажа, е много важно и аз ще ви го съобщя като на полицейски чиновник, за да обърнете внимание.

— И аз ще ви изслушам като полицейски чиновник, господине.

— Пристигнах преди два дни. От Русия доведох две момичета, които ми бяха поверени от майка им в предсмъртния й час.

— Дъщерите на господин маршал дука от Лини ли? — попита приставът крайно изненадан.

— Да, господине. Вчера ги оставих у дома. Бях принуден да свърша една бърза работа. И докато ме нямаше, тази сутрин те са изчезнали. Но аз се досещам кой ги е скрил.

— Скъпи… — извика Франциска уплашено.

— Господине — каза приставът, — вашето заявление е много важно. Изгубени са хора, дори може би, укрити… Напълно ли сте сигурен в това?

— Преди един час момичетата бяха тук. Повтарям ви, господине, те са откраднати, докато ме нямаше у дома…

— Не се съмнявам в искреността на вашето заявление, господине. Такова бързо открадване може лесно да си изясни. Но кой ви каза, че момичетата няма да се върнат? Кого в крайна сметка подозирате? Преди да изложите подозрението си, искам само да ви припомня, че ви слуша полицейски чиновник. На излизане оттук може би цялата тази история ще бъде предадена в съда.

— И аз бих искал същото, господине. Отговарям за тези две момичета пред баща им. Той може да си дойде всеки момент и аз трябва да му обясня.

— Разбирам, че имате основание за тревога, господине. Но още веднъж ви предупреждавам да не се заблудите с безпочвени подозрения. Щом веднъж ми посочите виновник, може би ще трябва да действувам веднага, без предварително проучване срещу обвиняемия. Ако направите грешка, последствията за вас ще бъдат много лоши. Няма да продължавам — каза приставът тъжно и посочи Гърбавото, — сам виждате какви са последствията от едно лъжливо обвинение.

— Скъпи, послушай ме — извика Франциска обезумяла от страх от решението на Дагоберт относно отец Дюбоа, — моля те, не казвай нищо повече…