Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

— Аз бих искал да пробвам още веднъж — каза Уайли.

— А ти, Джейн?

Тя кимна леко.

— Какво мислиш за момичето? — попита Стар.

— Естествено, че я харесвам.

— По-добре недей — предупреди я Стар. — Десет милиона американци ще се възмутят от това момиче, ако то се появи на екрана. Филмът продължава час и двадесет и пет минути — ако през една трета от това време показвате как една жена мами един мъж, то ще създадете впечатлението, че тя е една трета фльорца.

— А това много ли е? — лукаво попита Джейн и всички се изсмяха.

— За мен да — отговори замислено Стар. — Нищо, че за бюрото на Хейс137 може и да не е. Ако искате да нарисувате на гърба й алена буква138 — добре, само че тогава историята ще бъде съвсем различна. Няма да е тази. Тук става дума за една бъдеща съпруга и майка. Обаче… обаче…

Той насочи молива си към Уайли Уайт.

— … у нея има толкова страст, колкото у тази фигурка „Оскар“ на бюрото ми.

— Глупости! — извика Уайли. — Та тя е цялата само страст. Защо отива при…

— Да, тя наистина е доста разпусната — прекъсна го Стар, — но нищо повече. В сценария има една сцена, която е по-добра от всичко останало, дето измъдрихте, но вие взехте, че я изхвърлихте. Сцената, в която тя се опитва да накара времето да минава по-бързо, като бута стрелката на часовника напред.

— Тази сцена някак не се връзваше — каза извинително Уайли.

— Както и да е — продължи Стар, — аз имам петдесетина идеи. Сега ще извикам мис Дулън. — Той натисна един бутон. — И ако нещо не ви стане ясно, обаждайте се…

Мис Дулън се вмъкна в стаята почти незабелязано. Стар закрачи бързо и започна да диктува. Най-напред искаше да им обясни какъв тип момиче е героинята — какъв тип момиче според него е подходящ за случая. Тя е съвършена, с два-три дребни недостатъка, както в сценария — съвършена не защото публиката я иска такава, а защото Стар желае да види такъв тип момиче в такъв тип филм. Ясно ли е? Това не е характерна роля. Момичето е въплъщение на здраве, жизненост, амбициозност и любов. Най-същественото в цялата история е ситуацията, в която се озовава героинята. Тя научава една тайна, която засяга живота на много хора. Могат да се направят две неща — едното правилно, другото неправилно; в началото не е ясно кое какво е, но когато се изяснява, тя веднага избира правилното. Ето каква е историята — проста, чиста, ведра. Без никакви колебания.

— Девойката никога не е чувала думата „безработица“ — въздъхна Стар. — Все едно, че живее в хиляда деветстотин двадесет и девета година. Ясно ли е сега какъв образ искам?

— Напълно ясно, Мънро.