Ответен удар

Макар да съзнаваше, че е далеч от мисълта ла стане консултант в хипермаркет, Харват се питаше кога ли ще е готов да се върне към стария си живот. От време на време в ума му отекваха думите на Чип Рейнълдс. Неговата целенасоченост беше причина за самотния му живот. Трийсет и шестата му година го дебнеше иззад ъгъла. Харват все още беше млад мъж, но трябваше да реши какво иска занапред от живота.

Точно в този момент обаче единственото му желание беше да отвори още една бира и да се зачете в романа на Джей Макларти, който бе взел от библиотеката във фоайето на хотела. След това щеше да отиде на риболов. Имаше достатъчно време и винаги можеше да обмисли нещата на следващия ден. Кой знае от кога за пръв път Скот Харват щеше да си почине.

Тъкмо бе стигнал до средата на първата страница, когато един от служителите на рецепцията се появи на верандата му.

- Сеньор Харват?

- Да? - отвърна той, като захлупи книгата върху гърдите си.

- Извинете ме за безпокойството. Опитахме се да се свържем с вас в стаята ви, но не отговаряхте.

- Зная. Изключих телефона.

Защо ли изобщо си беше дал труда да го направи? Единствено Клаудия Мюлер знаеше къде си прекарва отпуска, а сутринта той вече и се бе обадил, за да се осведоми за състоянието на Хорст Шрьодер.

- Имате важно телефонно обаждане - каза служителят. - Господинът беше много настоятелен. Казва, че се обажда от службата ви. Искате ли да ви донеса телефона тук?

Харват провеси крака, за да стане от хамака, но после размисли:

- Кажете му, че не сте ме открили.