Към небето

Някак разбирах тези команди и откликвах преди да разбера какво правят.

Постарах се да не позволявам това да ме плаши и стряска.

Ем-бот бе невероятно маневрен, способен на бързи отскоци напред и скорострелни отклонения в една или друга посока. Докато летях, имах чувството, че го усещам — усещах електричеството, което преминаваше заедно със заповедите ми по корпуса му. Летях с подсъзнателните умения на човек, който раздвижва мускулите си. Разчитах на точността на предпазлив хирург, на нахлуващата енергия на най-силния атлет. Беше невероятно.

Бях толкова погълната, че за малко да пропусна Артуро, когато се обади.

— Пумпал, не се получава. Тези черни охранители отказват да се отделят от бомбардировача. Стрелят, ако се приближим, но се отдръпват в мига, в който ние се отдръпнем. А бомбардировачът продължава да лети право към целта.

— Приблизително време, когато врагът ще бъде на позиция, за да унищожи Огнен рай? — попитах.

— Под две минути — отвърна Ем-бот. — При настоящата скорост от…

— Тук лидер на Бурен прилив, позивна: Териер — прекъсна го мъжки глас. — Какво, в името на Северната звезда, става тук?

— Нямам време да обяснявам — отвърнах. — Командир, вземете всички, с които разполагате, и поразете черните кораби, които защитават бомбардировача.

— А ти коя си?

Обърнах се — последвана от групата крелянски кораби — и прелетях над шестимата новодошли, които току-що бяха пристигнали, за да се включат в битката. Едва ги зърнах, защото огънят от деструкторите около мен ме затрудняваше. Поех ново попадение, след това четвърто.

— Щит на четирийсет процента — предупреди Ем-бот.

Имах преднина пред повечето врагове, откривах дупките между изстрелите, инстинктите ми някак разчитаха движенията и маневрите на креляните.

Пред погледа ми се зароиха звезди. Точици светлина.

Очите.

Гласът на Джорген прозвуча по канала.

— Господине, с цялото си уважение искам да ви кажа, че тя е човек, когото можем да слушаме. Действайте.

Териер изръмжа, след това даде заповед.

— Ескадра Бурен прилив, всички кораби, атака над черните изтребители.

— Не всички — обадих се аз и направих десен завой. — Джорген, Еф Ем, там ли сте?

— Тук сме, Пумпал — отвърна Еф Ем.

— Вие двамата. Заемете позиция до бомбардировача. Аз ще отведа рояка креляни около него и се надявам да ги разсея достатъчно, за да можете да се приближите. Когато това стане, включете ОМП, за да обезвредите бомбардировача. Не ни остава много време.

— Разбрано — отвърна Джорген. — Еф Ем, с мен ли си?

— Следвам те.

Направих широк лупинг, подминах Кималин — която летеше внимателно настрани от главното бойно поле. Антуражът ми не ѝ обърна никакво внимание, решили, ме аз съм най-опасният противник.