Няма връщане назад

Когато чула от Верка, че Таня Беличката се е самоубила, Катерина почувствала как всичко оживява. Пробудила се и се развихрила омразата към Гусарова, а след нея — и жаждата за мъст, страшно й се приискало отново да сложи на шията си верижката с бабиното кръстче. Да го отнеме от Манка, да отиде в църквата, та свещеник да го пречисти от злото — и да го носи. Та после, след много години, да го предаде на своята внучка. Или на внук, както се случи… Да ги пази, да ги закриля, за да не стане и в техния живот това, което се случило с нежната крехка Таня.

Пак Верка й съобщила, че Гусарова преди известно време изчезнала от колонията, говорело се, че не е напуснала, нито се е преместила в друга колония, а е избягала. Сред бившите затворнички се говорело, че Манка завъртяла любов с някакъв бандит, дошъл в колонията на свиждане със сестра си, помогнала му, използвайки връзките си в местната милиция, да организира въоръжено нападение над инкасаторска кола, след което изчезнала. Дори плъзнала мълва, че си е сменила документите и сега носела съвсем друго име, а живеела в самата столица заедно със своя бандюга.

Било по времето, когато проектът „Василий Богуславски“ вече набирал скорост, и Екатерина Сергеевна имала достатъчно пари, за да плати издирването на Гусарова — или както се казвала вече. Заминала за града, където изтърпяла присъдата си, дала плик с пари на жената, която работела в паспортната служба, но не научила нищо повече от това, което й разказала Верка Титова. Гусарова била напуснала града и не се знаело къде се намира.

Верка не знаеше какво е правила Славчикова, за да издири Мария Владимировна. Знаеше само, че Катерина плащала на всички и навсякъде, пътувала някъде, срещала се с някакви хора и в резултат изяснила, че Гусарова под новото си име изобщо не живее в столицата, а в Калужска област, но наистина в онази й част, която граничи с Московска. От този момент, преди около година, й станала необходима помощта на Верка и нейния приятел Шарана — Неженкин. Трябвало да се уточнят данните, да се убедят, че жената, която май разпознала (но ненапълно сигурно) една бивша дружка на Катерина от отряда, наистина е Мария Владимировна Гусарова, да проучат живота й. С това именно се заел Шарана, който получавал за работата си и за разноски добри пари от Катерина. Славчикова не криела плановете си, разбира се, не ставало и дума за убийство, тя не възнамерявала да си взема грях на душата и да лишава от живот своята оскърбителка, искала само да си отмъсти и да си върне кръстчето. Да си върне кръстчето — не изглеждало много сложно, вярно, трябвали хора, защото Манка нямало да даде украшението доброволно, пък и мъжът й бил бандит, но това било само въпрос на пари и организация. Виж, с отмъщението работите се очертавали по-трудни. Лесно е да се каже — да отмъстиш, но как да го сториш? И най-важното — какво да направиш? Така че и нея да я заболи толкова страшно, толкова безнадеждно, както ги е боляло онези, които тя тормозела в колонията, когато била началник-отряд.