Блудната дъщеря [bg]

Едуард съобщаваше, че в щабквартирата им в Чикаго непрекъснато постъпват нови средства и във всеки щат се появяват нови и нови предизборни бюра под лозунга „Каин — президент“. В някои от тях се стичаха повече доброволци, отколкото можеха да поберат; това доведе до превръщането на десетки апартаменти и гаражи из цяла Америка в импровизирани агитационни пунктове.

През последната седмица преди първите предварителни избори Флорентина бе интервюирана от Барбара Уолтърс, Дан Радър и Франк Рейнолдс и се появи в сутрешните новини и на трите основни програми. Както посочи прессекретарят й Анди Милър, интервюто й с Барбара Уолтърс било гледано от петдесет и два милиона зрители, а само за да се ръкува с толкова хора щяха да са й необходими повече от петстотин години. Въпреки това местните активисти настояваха да посети дома на едва ли не всеки възрастен човек в щата.

Флорентина продължаваше да обикаля улиците на градчетата в Ню Хампшир, да се ръкува с работници от заводите за хартия в Берлин, както и с изглеждащите като пияни обитатели на постовете за ветерани от войните и Американския легион, които сякаш съществуваха във всяко градче. Научи се да се спира по-често при ски пистите при по-малките хълмове вместо в големите курорти, посещавани предимно от туристи от Ню Йорк и Масачузетс.

Знаеше, че ако не успее да си осигури този малък електорат в северния край на Америка, това ще доведе до сериозни съмнения в способностите й като кандидат навсякъде другаде.

В който и град да отидеше, Едуард неизменно я чакаше и не й позволяваше да спре, докато не дойдеше време да се качи обратно в самолета си.

Едуард й каза, че трябва да са благодарни за любопитството, предизвикано от жена кандидат. Екипът му никога нямаше проблем да напълни и най-голямата зала навсякъде, където предстоеше да говори Флорентина.

Пит Паркин, извадил късмет с малкия брой погребения, на които трябваше да присъства, доказа, че един вицепрезидент няма много друга работа; прекарваше в щата повече време дори от Флорентина. Когато дойде денят на предварителните избори, Едуард успя да покаже, че член от екипа на Каин се е свързал по телефона, с писмо или с лична визита със сто двадесет и пет хиляди от общо сто четиридесет и седемте хиляди регистрирани демократи. Но, добави той, по всяка вероятност същото е направил и Пит Паркин, тъй като много от избирателите си останали неубедени, а някои дори били настроени враждебно.