Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Венецианското предателство [bg]
Венецианското предателство [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Венецианското предателство [bg]

Электронная книга - «Венецианското предателство [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на сензационните бестселъри „Третата тайна“, „Наследството на тамплиерите“ и „Александрийската връзка“. През 323 г. пр.н.е. внезапно умира Александър Велики, владетел на Македония, покорител на Персия и Индия, един от най-харизматичните лидери на античния свят. До днес не е известна причината за треската, покосила само на 32 години воина, провъзгласил себе си за египетски бог. Не се знае и къде е погребан. Векове наред археолози, иманяри и авантюристи търсят гроба му, който се смята за източник на магическа сила, богатство и власт. През 2007 г. Котън Малоун, бивш таен агент на американското правителство и настоящ собственик на книжарница в Копенхаген, неволно се оказва въвлечен в геополитическа игра с високи залози. След като по чудо се спасява от пожара, избухнал в датски музей, той разбира от приятелката си Касиопея Вит, че съществува грандиозен заговор, който цели да преразпредели властовите центрове в света. След 1989 г. и разпадането на Съветския съюз в Централна Азия се ражда нова държава, управлявана от деспотичната Ирина Зовастина, която е обсебена от амбицията да достигне славата на своя кумир Александър Македонски и да превърне страната си в световна суперсила. Подкрепяна от тайнствена международна организация, базирана във Венеция, Зовастина разполага с ужасяващ арсенал биологически оръжия. Избухването на епидемии с катастрофални последствия може да бъде предотвратено само от древно лекарство, скрито на мястото, където се съхраняват тленните останки на великия завоевател и неговия приятел Хефестион. В чии ръце ще попадне чудодейният лек? Оцеляването на милиони хора зависи от смелостта и бързината на Котън Малоун и неговите приятели.
1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 177
Перейти на страницу:

— Лекарството за СПИН е някъде в тази къща. Трябва да го намеря.

Да, това беше нещо основателно. И напълно обясняваше бързането. Най-вече за Или и Касиопея.

Вляво от него се появи един от плюещите роботи, който пресече коридора и изчезна. Оставането му тук наистина означаваше да дърпа дявола за опашката. Но в главата му се въртяха куп важни въпроси.

— Къде отведоха другите?

— Не знам. Бяха в трапезарията. Там ги хвана Зовастина. Аз успях да се шмугна в тайния проход и да затворя след себе си.

— Къде е лекарството?

— В подземната лаборатория. До нея се стига по друг проход — от библиотеката, в която първоначално ни затвориха.

Вълнението му беше видимо. Проява на глупост, разбира се. Но какво толкова, по дяволите? Явно това беше голямото приключение в живота му.

— Хайде, върви.

Касиопея направи бавен кръг около Зовастина. Насочили автоматите си към Стефани, Хенрик и Линдзи, войниците ги изтласкаха в ъгъла. По всичко личеше, че Зовастина е решила да демонстрира уменията си пред своите хора. Е, добре, щеше да си го получи.

Зовастина нападна първа. Ръцете й стиснаха Касиопея за врата и рязко извиха гърба й. Беше силна, много по-силна от очакваното. После рязко се наведе и хвърли Касиопея във въздуха. Падането беше тежко. Замаяна от болка, младата жена скочи и нанесе силен удар с крак в гърдите на Зовастина. Тя политна назад. Спечелените две-три секунди бяха напълно достатъчни. Преодоляла болката, Касиопея се стрелна напред. Рамото й потъна в твърдо като камък бедро. Двете жени паднаха и се претърколиха.

Малоун влезе в библиотеката. По пътя дотук не бяха срещнали войници. Приземният етаж се изпълваше с дим и непоносима жега. Или се стрелна към проснатия на пода труп.

— Това е човек на Винченти, Зовастина го застреля — подхвърли той, откри дистанционното и го вдигна: — С него се отваря тайната врата.

Един китайски шкаф бавно се завъртя на сто и осемдесет градуса.

— Мястото прилича на увеселителен парк — промърмори Малоун и последва Или в тъмния проход.

Зовастина кипеше от гняв. Беше свикнала да побеждава. На бузкаши, в политиката, в живота. Предизвика Вит с единственото желание да покаже, че е по-добра. И да демонстрира на хората си, че техният лидер не се страхува от нищо. Вярно, че зрителите бяха малко, но именно от техния разказ щеше да се роди легендата. В момента владееше положението изцяло. Къщата на Винченти щеше да бъде изтрита от лицето на земята, а на нейно място щеше да се издигне величествен паметник на завоевателя, избрал това място за вечен покой. Макар и грък по рождение, този човек бе притежавал сърце на азиатец. Това беше важното.

Направи въртеливо движение с крака, отхвърли от себе си тялото на Вит, рязко изви ръката й и я принуди да се изправи. Коляното й потъна в брадичката на Касиопея. Знаеше, че това е удар, който щеше да разтърси мозъка й. Лично го беше изпитвала. Юмрукът й потъна в лицето на Вит. Колко пъти беше атакува по този начин на игрището? Колко пъти беше вдигала над главата си тежкия боз? Силните й крайници отдавна бяха свикнали с болката. Вит падна на колене и се олюля.

Нима това нищожество си въобразяваше, че може да се сравнява с нея? Край, с нея беше свършено. По всичко личеше, че няма сили да продължи борбата. Зовастина бавно насочи токчето си в челото на Вит и рязко натисна. Противничката й рухна на пода. И остана там. Неподвижна. Задъхана по-скоро от гняв, колкото от физически усилия, Зовастина бавно избърса мръсотията от лицето си. Доволна от битката, тя спокойно се обърна. Очите й гледаха безстрастно, без следа от тържество, насмешка или симпатия.

Виктор одобрително кимна. По лицата на войниците се беше изписал възторг.

Хубаво е да си боец.

Малоун влезе в подземната лаборатория. Намираха се на най-малко десет метра под земята, в помещение, изсечено директно в скалата. И с горяща къща над главите си. Въздухът тежеше от вонята на гръцкия огън, каменните стъпала бяха познато лепкави.

Няколкото контейнери за стерилни ръкавици и хладилната камера с ярка лепенка за биологическа опасност ясно показваха, че тук са се провеждали биологически експерименти. Двамата с Или спряха на прага, обзети от нерешителност. Неговата се дължеше на вакуумираните пакети с безцветна течност, пръснати по лабораторните маси. Вече ги беше виждал в онзи музей за гръко-римско изкуство.

1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 177
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)