И пета ще умре [bg]

— Детектив Наш? — обади се Броган от слушалката.

— Да?

— Трябвате ни в кухнята.

— Идвам.

Когато Наш стигна долния етаж, забеляза Ъпчърч в антрето, вече обкръжен от полицаите, да напредва към стълбите. Чу го да ридае в микрофоните им, но не се развълнува.

Пресече малката и оскъдно обзаведена дневна.

Двама мъже обграждаха кухненската маса в съседното помещение.

На масата лежеше труп на момиче, облечено в същия червен пуловер и сини шорти като манекена и рисунките горе. Ръцете й бяха скръстени на гърдите с дланите нагоре. В отворените й шепи се намираше малка кутийка, здраво пристегната с черна панделка.

— Жива е, но е в безсъзнание — уточни Броган и нежно опипа главата и. — Намерих засъхнала кръв, но не виждам рана — обърна се към Наш. — Долу в мазето има и друго момиче. Също в безсъзнание. Няма видими рани.

Наш не отлепваше очи от бялата кутийка в ръцете на девойката.

— Може ли да са били упоени?

— Възможно е.

В същия момент парамедиците нахлуха и обкръжиха момичето. Жена и двама мъже. След секунди бяха затегнали на ръката й маншета на апарата за кръвно налягане. Единият вдигна клепача на момичето и огледа окото с фенерче, докато колегата му я държеше за китката.

— Пулсът е шейсет и три.

— Налягането е 102 на 70.

Опипаха тялото, главата и крайниците на жертвата.

— Няма следи от физически травми. Не мисля, че кръвта е нейна. Вероятно е оттам — жената посочи локвата на пода, размазана и засъхнала на линолеума.

Наш не я беше забелязал досега.

Третият парамедик вкара количка с носилка през вратата и я спря до масата.

— Чакайте! Наш си сложи латексовите ръкавици от джоба си и внимателно вдигна бялата кутия от протегнатите ръце на момичето, преди парамедиците да го преместят на носилката и да се заемат да го привързват към нея.

Наш постави кутийката на масата и дръпна черната панделка. Тя се развърза с лекота.

Детективът не забеляза тишината, възцарила се в стаята, не осъзна, че всички са спрели да се движат, включително парамедиците. Вдигна капачето и го остави настрани.

Кутията очевидно беше една от тези на Бишъп.

Вътре имаше малко сребърно ключе със синя капачка на главичката, в метала беше гравирано Дж. X. С. С., положено на подложка от памук. Наш го извади и го постави до кутията. Вътре нямаше нищо друго.

— Според мен това е ключ от болнично шкафче — каза жената парамедик. Тя се обърна към мъжа, който още държеше апарата за кръвно налягане. — Рик? Ти какво мислиш? Ключ от „Строджър“, нали? Дж. X. С. С.?

Той кимна и се обърна към Броган.

— Къде е другото момиче?

— В мазето. В същото състояние. Според мен е упоена. Има разрези около устата, но изглеждат повърхностни.

Парамедикът посочи момичето на носилката и по-точно крака й: