Врагът на Бога
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът на Бога». Краткое содержание книги:
Паднала нощта, но новини нямало. Все пак нощта донесла известно успокоение, защото малцина копиеносци биха се решили да пътуват по тъмно. Сийнуин решила, че опасността от нападение през нощта е по-малка отколкото през деня. Стоели зад палисадата, гледали пламъците в Инис Уидрин отвъд блатото и се чудели какво ли означават, но никой не чул как конниците на Динас и Лавейн навлезли в съседната гора. Далеч от къщата те слезли от конете, завързали юздите им за дърветата и после под бледата светлина на полускритата зад облаци луна запълзели към палисадата. Гуилим разбрал, че замъкът е нападнат едва когато хората на Динас и Лавейн щурмували портата. Двамата разузнавачи на Гуилим не се върнали, в горите нямало часовои и врагът бил на крачка от портата, когато в замъка вдигнали тревога. А портата не бе някаква здрава порта. Тя беше висока не повече от човешки бой. Първите нападатели се втурнали към нея без ризници, копия и щитове и успели да се изкатерят по нея, преди хората на Гуилим да се съберат. Стражите на портата се сражавали и убивали. Но не могли да избият всички. Някой от тези първи нападатели успели да вдигнат лоста на портата и отворили на тежковъоръжените копиеносци на Динас и Лавейн. Десет от тези копиеносци се числели към Сакската гвардия на Ланселот, останалите били белги, заклели се да служат на своя крал.
Хората на Гуилим се сражавали с всички сили. Най-свирепа била борбата на прага на замъка. Там паднал убит Гуилим и още шест от моите воини. Други шестима лежаха в двора, където бе запален един склад. Тези пламъци бяха осветявали пътя ни през блатото и сега ни разкриваха ужаса вътре.
Битката не бе свършила. Динас и Лавейн бяха планирали своето предателство добре, но хората им не бяха успели да влязат в замъка и моите копиеносци все още държаха голямата сграда. Виждах щитовете и копията, преградили свода на вратата, виждах и друго копие, подаващо се от един от високите прозорци, през които излизаше пушека. Двама от ловците ми стояха на този прозорец, опънали лъкове, и стрелите им пречеха на хората на Динас и Лавейн да пренесат огъня от склада върху сламения покрив на замъка. Сийнуин, Моруена и Серен бяха вътре в сградата, заедно с Мерлин, Малейн и почти всички жени и деца, които живееха в селото. но те бяха обградени, а враговете ги превъзхождаха по численост, освен това бяха намерили Даян.
Даян спеше в една от колибите. Често правеше така, защото обичаше да бъде в компанията на старата си дойка, женена за моя ковач. Може би златната й коса я беше издала или може би вярна на своя нрав, Даян бе започнала да хвърля предизвикателства срещу нападетелите и им е казала, че като си дойде баща й, той ще им отмъсти.
А сега Лавейн, облечен в черно, с празна ножница, увиснала край хълбока му, държеше Даян пред тялото си. Тънките й крачета се подаваха изпод малката бяла рокля, която носеше. Тя се бореше с всички сили, но Лавейн здраво я държеше с лявата си ръка през кръста, а с дясната бе опрял гол меч на гърлото й.
Исса се вкопчи в ръката ми, за да ме спре. Щях обезумял да се хвърля срещу въоръжените мъже край обсадения замък. Бяха двадесет. Не виждах Динас, но подозирах, че заедно с другите вражи копиеносци се намира зад замъка, за да отреже пътя за бягство на хората в обсадения дом.
— Сийнуин — викна Лавейн с дълбокия си глас. — Излез! Моят крал иска да те заведа при него!
Оставих копието на земята и извадих Хюелбейн. Острието му тихо изсъска от допира с ножницата.
— Излез — викна пак Лавейн.
Докоснах парчетата свинска кост, вградени в дръжката на меча и се помолих на Боговете да ме направят ужасен тази нощ.
— Да не искаш кутрето ти да умре? — попита Лавейн и Даян изпищя, усетила допира на острието върху гърлото си. — Мъжът ти е мъртъв! — викна Лавейн. — Умря в Поуис заедно с Артур и няма да ти се притече на помощ.
Отново натисна с меча и Даян пак изпищя. Исса продължаваше да ме държи.
— Още не, господарю — прошепна той, — още не.
Щитовете, препречили вратата на замъка, бяха вдигнати и Сийнуин излезе навън. Носеше тъмна пелерина, закопчана на врата.