Гайдаря от Хамелин
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Гайдаря от Хамелин». Краткое содержание книги:
— Напълно възможно — съгласи се Монтевет. По лицето му пробяга сянката от перките на вентилатора. После му хрумна нещо. — Не, госпожице Луси, струва ми се, че грешим. Оригиналите се пазят в общините. Но в случай на частно осиновяване трябва да се изпратят преписи или тук в Ню Орлиънс, или в Лафайет в зависимост от района на общината. — Той погледна Болд в очите и се усмихна стеснително. После погледна госпожица Луси и се обърна към Дафни и Болд. — За нас ще бъде удоволствие да ви помогнем в това начинание. Струва ми се, че Луизиана може да ви се стори доста странна и чужда страна.
— Може би ще можем да ви превеждаме и напътстваме — рече госпожица Луси.
Очите на Монтевет заблестяха от вълнение и той удари с ръка по масата.
— Точно тази документална следа бихме искали да проследим.
55.
„Смайлинг Джонс Плежър енд соушъл клъб“, ъглово заведение в един квартал със смесено население от френскоговорещи каджуни, заселници от Карибите, и афроамериканци, притиснато между изобилието на „Гардън дистрикт“ и търговската част на града, ухаеше на странната комбинация от парфюм, застояла бира и ароматизатор с дъх на ванилия. Ботушите на Ла Моя залепнаха за дървения под. От усилвателите на тавана кънтеше ужасно силно каджунско изпълнение на акордеон, а три жени — по-скоро момичета — играеха пинбол9.
Ла Моя предпазливо заобиколи чифт дълги крака, които завършваха с къса рокличка от червена кожа. Момичето го дари с тъжен и отнесен поглед. Наркоманка. Ла Моя продължи нататък. На втория автомат играеше млада креолка — беше все още девойче, но така изпълваше късите си дънкови панталонки и белия потник, че на всеки мъж би му се приискало да надникне под тях.
— Здрасти — поздрави Ла Моя.
— Не сега, сладур. Остават ми още две хиляди, за да спечеля.
— Разполагам с всичкото време на света — излъга я той.
От автомата се разнесе силен звън, оповестявайки, че момичето е постигнало резултат, носещ й определен бонус, и тя заигра още по-трескаво. Успя да задържи топката в движение цели три минути и да спечели и следващия бонус. Никога до този момент Ла Моя не бе предполагал, че играта на пинбол може да бъде толкова секси. Момичето направи погрешно движение и топката замря неподвижно.
— Би могла да играеш тук целия ден — отбеляза Ла Моя.
— Освен ако не получа по-добро предложение. — Гласът издаваше възрастта й. Вероятно все още беше малолетна, макар дрехите и поведението й да говореха обратното.
— Тук работел някакъв тип на име Джими.
— И какво? Е, ще играя ли следващата игра, или не?
Преди да е успял да обясни какво се опитва да получи срещу двадесетте долара, който сложи на стъклената повърхност на машината, момичето побърза да го предупреди:
— С толкова няма да ме накараш дори да си отворя устата, сладур. — Тя дръпна назад металния лост и се приготви да пусне следващата топка, но Ла Моя сграбчи ръката й и я спря.
— Трябва да поговоря на четири очи с Джимбо, сладур. Двадесетачката е само за да продължиш играта.
Банкнотата изчезна под колана на късите панталонки. Не че там имаше някакво свободно място.
— Ще съм доволен, ако ми подскажеш къде бих могъл да го намеря.
Тя посочи нагоре към тавана.
— Застъпва на работа след час. Първата стая от тази страна е неговата. — Погледна Ла Моя преценяващо и додаде: — Още една двадесетачка и ще се прибереш у дома с усмивка на лицето.
Ла Моя я дари с широката си, чаровна усмивка.
— Само като си помисля за това, и започвам да се усмихвам.
— Имаш ли кола с широка задна седалка? Докарай я отзад. Кажи ми като си готов.
— Ще поговорим — рече Ла Моя.
— Не, няма — поправи го тя. После дръпна ръчката и металната топка се плъзна сред лабиринта от светлини, звънци и сигнали.
Ла Моя намери стълбището и се качи на втория етаж. От другата страна на първата врата се чуваше силният глас на Опра. Ла Моя си помисли, че момичето го е упътило погрешно — може би някое от момичетата на „Смайлинг Джонс“ в момента се трудеше зад тази врата. Той почука внимателно.
— Да? — Отвътре долетя мъжки глас на заклет пушач.
Ла Моя пъхна две двадесетдоларови банкноти под вратата. Това вероятно беше нощната надница в една такава дупка. Двадесетачките изчезнаха.
Мина цяла минута. Вратата не се отвори, нито пък някой отвътре попита нещо.
9
Игра, при която една топка се изхвърля с пружина до горния край на наклонена плоскост, а после, при спускането си надолу, докосва различни номерирани фигурки, които носят съответни точки на играча. — Б.пр.