Изкуството на заблудата
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–018–83
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изкуството на заблудата». Краткое содержание книги:
— Тя искаше да им кажа — чу се тихият глас на Уокър.
Матюс изпита едновременно чувство на победа и на ужас. Беше предполагала, че предателството на Мери-Ан се състоеше във факта, че бе отишла да живее при Лени Нийл. Сега знаеше, че катализаторът е бил друг.
— Продължавай да вървиш.
— Не можеш да избягаш от това. Можеш да ме прегазиш, можеш да ме хвърлиш от мост, но то ще продължи да те измъчва.
— Просто така се случи — каза той. — Случват се злополуки.
— Ти си я прегазил с колата, Феръл. Това не се случва просто ей така. То ще те измъчва, докато ние не те отървем от него.
— Няма никакво „ние“. Вече не.
— Тук сме двамата, Феръл. Погледни ме. Докосни ме, ако искаш. Аз все още съм тук. — Искаше да го примами по-наблизо.
Парчето стъкло си искаше своето. Това беше моментът — когато беше напълнила главата му с достатъчно образи, за да забави реакциите му. Но колената не искаха да й се подчинят.
— Никакви разговори повече — каза Уокър. — Говорихме достатъчно.
— Тя също е искала да ти помогне — заяви психоложката. Това беше връзката между нея и Мери-Ан. Не външният вид, не интонацията на гласа или сексуалните фантазии. Мери-Ан бе искала да му помогне и — случват се злополуки — той я беше убил заради това. Тя, Матюс, е била неговият шанс да опита отново и щом разбра, че Феръл бе убил баща си и сестра си, реши да поиска от него същото, което бе поискала Мери-Ан: Предай се, Феръл. Позволи ни да ти помогнем.
— Продължавай да вървиш.
— Не. — Дафни реши да остане на място и да се отбранява. Не искаше да марширува към смъртта си. Мери-Ан очевидно бе управлявала живота на този младеж, косвено или директно, докато той не я беше убил. Тя трябваше да успее там, където Мери-Ан накрая се беше провалила. — Мога да ти помогна, Феръл. Мога да те освободя от това. Но за целта трябва да разберем и двамата какво се е случило. Разкажи ми за злополуките. Сподели с мен. Моля те — добави тя, понеже вече не искаше да пролива кръв. Не искаше да го убива. Да го рани. Да избяга. Да. Но тя чувстваше, че младежът бе жертва също като нея.
— Ножът не ти трябва. Няма къде да отида, нали? — Матюс посочи тесния тунел. В действителност тя искаше той да е на тясно, за да бъде лесна мишена. Този тесен тунел беше идеален за нуждите й.
Хрумна й една мисъл и психоложката откри, че нямаше желание да я анализира, да я разгледа от всеки възможен ъгъл и да прецени всеки аргумент. В тази частица от секундата, когато избра да изкаже на глас мисълта си, вместо да я анализира, Дафни каза:
— Ти имаше много възможности да ме отвлечеш. Защо го направи чак сега?
Уокър махна с ножа.
— Тръгвай.
— Не. Направи го тук. Точно тук. Точно сега. — Тя разтвори ръце, хванала парчето стъкло с носната му кърпа.
— Не става въпрос за предателство — продължи психоложката, като знаеше отлично, че ставаше въпрос именно за това, но искаше да отклони вниманието на Феръл в друга посока. — Не се заблуждавай. Става въпрос за власт. Контрол. И ще ти кажа нещо: ти спечели за кратко онази игра с мен. Аз капитулирах. Разбира се, че го направих. Само се преструвах, че не съм.
— Губиш си времето, Ана — каза младежът. — Всичко е решено. Спести си дъха.
Зъбите й затракаха. „Синът повтаря греховете на бащата.“ Той искаше да бъде с нея на корабчето. Искаше да съживи миналото. Искаше да направи това, което бе направил баща му. Настоящето и бъдещето вече не бяха добри за него.
— Аз съм Дафни, Феръл. Не съм Мери-Ан. Мери-Ан е мъртва.
— Ще бъдем отново заедно. Само това има значение.
— Мога да ти помогна да се отървеш от това — каза умолително тя. — Мога да ти помогна да забравиш какво се е случило с баща ти… какво се е случило на корабчето. В момента ти не вярваш, че е възможно, защото си мислиш, че си опитал всичко, но е истина. Аз съм паспорта ти да се измъкнеш от тези кошмари. Не можеш да спиш, нали, Феръл? Не можеш. Не ядеш много — виждам го, само като те погледна. Ти все още си под негова власт, Феръл. Но аз мога да го накарам да се махне. Мога да оправя отново нещата.
— Това никога няма да стане. — Той се приближи още повече към нея. — А сега тръгвай.