Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Лекарят махна с ръка.
— Свободно.
— Благодаря. — Стив огледа стаята. — Трудно ми е да си представя, че тази сутрин се събудих в Колорадо… а сега съм в Гранд Сентрал.
— Да… доста си пътувал. Искаш ли да вземеш душ?
— Би било чудесно.
— В Пуебло дадоха ли ти нещо да ядеш?
— Да, сър. Дадоха ми закуска. Чаша джава и бифтек специал.
— И нищо друго?
— Не, сър.
— Ясно — каза лекарят. — Виж сега какво ще направим. Докато си в банята, аз ще изхвърля тези дрехи на на-ко и ще ти набавя сини… след това ще отидем в столовата и ще ти вземем малко топла храна. Как ти звучи?
— Фантастично, сър.
— И остави това „сър“. Тук аз просто изпразвам тестови туби. — Лекарят го плесна по ръката. — Казвам се Чизъм. Джон Чизъм. Ясно?
Стив разтърси подадената му ръка.
— Радвам се да се запозная с вас, Джон.
— Има само едно нещо…
Стив го погледна внимателно.
Чизъм се усмихна, сякаш четеше мислите му.
— Преди да влезеш в трапезарията ще трябва да се разделиш поне с част от тази коса.
— Ще се радвам да го направя — отговори Стив. — Всеки път, когато полицаите ме погледнат, на устата им избива пяна.
— Знам какво искаш да кажеш. Интересно какво кара един човек доброволно да стане чорбар? Може би в Института за живот развъждат специална порода глупаци, а?
„С това отпада едно възможно местоположение“ — помисли Стив. И ако военните полицаи бяха получили заповедта къде да го откарат по пътя, значи тя не беше от Бюрото.
Чизъм отвори едно чекмедже, пълно с различни хирургически инструменти, и извади ножици и електрическа машинка за подстригване. Включи я в един контакт и каза:
— Дай онзи стол и седни.
Стив издърпа металния стол на колела и седна безучастно, а Чизъм започна да реже косата му с ножиците, след това го подстрига с машинката.
— По-различно е от подстригване на нормална коса… — мърмореше той. После махна с дясната си ръка пред носа на Стив. — Де да ми даваха кредитни точки за всеки, когото подстригвам.
Стив не каза нищо, но дълбоко в себе си се възмути, че загуби дългата си коса само заради някаква адски глупава наредба. Напомни си, че трябва да контролира реакциите си. „Отново си вътре, Брикман. Дръж се хладнокръвно и умно…“
Чизъм отстъпи да огледа работата си.
— Е, така вече е добре… — Взе ножиците и отряза няколко щръкнали косъма, след това пак включи машинката и се зае да оформи линията зад дясното ухо на Стив. — Знаеш ли, аз познавам сестра ти… Роз — промърмори той. Гласът му едва се чуваше от бръмченето на електрическата машинка. — Искаш ли дай кажа, че си добре?
В главата на Стив прозвуча сигнал за тревога. Какво свързваше този човек със сестра му?
— Няма ли да е опасно?
Чизъм се засмя, остави машинката, свали кърпата от врата на Стив и го подкани да стане.
— Добре дошъл сред човешката раса.
Очите на Стив внезапно се наляха със сълзи. Той се надигна от стола, разтри енергично лицето си с ръце в усилие да скрие емоциите си и мълчаливо се сгълча: „Стегни се, Брикман! Не трябва да се оставиш тези хора да те хванат. Особено тия, дето се правят на добрички. Те са най-опасни.“
По време на храненето в столовата Чизъм не направи никакъв опит да разпита Стив за времето, през което е бил пленник. Разговорът беше главно за живота на Стив в Рузвелт, за последните три години в Академията и за службата му на ешелона. Чизъм беше дружелюбен, задаваше интелигентни въпроси, но не беше прекалено любопитен. Към края Стив си даде сметка, че Чизъм всъщност не е разкрил нищо за собственото си минало.
Когато се нахраниха и отместиха чиниите настрана, Стив зададе въпросите, които беше намислил да зададе, след като бъде подстриган. Въпроси, които знаеше, че Чизъм очаква да зададе.
— Къде съм?
Чизъм се замисли над въпроса.
— Мисля, че на този етап е по-добре да не знаеш. По-добре и за двама ни.
— Каква е връзката между теб и Роз?
Чизъм вдигна рамене.
— Просто сме добри приятели.
Стив почака, но Чизъм не продължи.