Убиецът на Шута

Тъй че в онзи ден и нощ, и през следващите, животът ми се промени. Помня колко ядосана бях от всичко това. Толкова много промени и всички ми се отразяваха, но никой не ме попита дали ги искам.

Никой не ме попита за нищо в онези дни.

Първо беше Шън, настанена засега в стая само на две врати от моята и на баща ми, докато се приготвеха по-големи стаи за нея. Татко се беше разпоредил да обновят за нея Жълтия апартамент. Щеше да има спалня, малка дневна, стая за слугинята ѝ и още една стая, „за да прави каквото си иска с нея“, както беше подхвърлил баща ми. Винаги бях обичала Жълтите стаи и често се бях промъквала вътре да си играя. Никой дори не помисли да ме попита дали аз искам да си имам такива стаи. Не. Сметнали бяха, че една спалня и малка свързана стаичка за несъществуваща гледачка са достатъчни за мен. Но ето, че в дома ни идва някаква си непозната и баща ми вкарва цяла армия от дърводелци, зидари и чистачи, и дори слугиня, които да чакат само за Шън.

След това беше чудноватата странничка, която той прибра в стаята, свързана с моята. Не ме попита дали може да я сложи там, просто го направи. Казах му, че разбирам защо, и мислех, че може да ми благодари, че съм толкова разбираща въпреки грубостта му. Но той само ми кимна късо, сякаш очакваше просто да приемам всичко, което прави. Все едно бях негова съзаклятничка в някакъв заговор, а не собствената му дъщеря. Определено очакваше да поддържам лъжите му към Ридъл и Шън. И да му се подчинявам безпрекословно, след като откри, че това, което му казах, е точната истина: пеперуденото момиче беше изчезнало.

И го направих. Онази вечер му се подчиних без никакви въпроси. Той взе одеяло от скрина ми и ми връчи наръч от уханните свещи на майка ми. Накара ме да тръгна пред него, за да може да ме вижда, и го поведох към личния му кабинет. Подкара ме бързо натам, като два пъти ме спря със стискане за рамото, за да ме дръпне настрани и да ме скрие от погледа на минаващ слуга.