Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
Още преди Хей да заговори отново, Бенсън се появи със сребърен поднос, върху който бяха подредени гарафа „Кардю“, кристални чаши за уиски, бутилка с газирана вода, кана с обикновена вода и малка купчина подложки с герба на Джон Хей. Когато Бенсън се обърна към писателя и повдигна вежда, Джеймс каза:
— Чисто, ако обичате.
— За мен с малко вода, както обикновено — рече Хей.
Когато Бенсън излезе, затваряйки тихо вратата зад себе си, двамата мъже вдигнаха чаши — бюрото беше твърде широко, за да се чукнат — и Хей каза:
— Amicus absentibus.
Джеймс се изненада от наздравицата — за кой точно от липсващите им приятели щяха да пият? — но кимна и отпи от кехлибареното уиски. Беше отлично. Джеймс знаеше достатъчно за уискито, за да прецени, че това е меко и добре балансирано, а след преглъщането му оставаше някакъв сладък, опушен вкус, без да е твърде натрапчив. Никакво „парадиране“, което често се срещаше при повечето сингъл малц уискита.
Джеймс кимна отново, този път признавайки качествата на уискито, като през цялото време си мислеше: „Кой липсващ приятел или приятели?“.
— Хари, ще говоря направо — каза Хей, облягайки се напред върху бюрото; държеше чашата си стисната с двете ръце над купчината документи. — Двамата с Клара се надявахме, че ще размислиш и ще отседнеш отново у нас през остатъка от престоя си във Вашингтон.
Това има ли връзка със снощи? Сърцето на Джеймс биеше болезнено в гърдите му — всички мъже в рода му имаха проблеми със сърцето, които накрая ги разболяваха — затова отпи отново от уискито, за да си спечели повече време за размисъл. Не, не можеше да повярва, че Холмс е разказал на някого за присъствието на Джеймс в гробището и във вътрешността на скулптурата на Клоувър. Беше обещал, че ще си мълчи. Какво е едно обещание за човек, който всъщност не е джентълмен?
— Защо, Джон? — попита тихо той. — Прекарах достатъчно време тук като твой гост и спокойствието след нашето нахлуване сигурно ти е добре дошло.
— Беше тук заедно с Холмс — каза Хей, — или с Холмс, представящ се за онзи норвежки изследовател Ян Сигерсон, което по свой начин също беше доста забавно. Но двамата с Клара така и не получихме възможността да си поговорим с теб.
Джеймс облегна брадичката си върху гърдите в поза, която половин век по-късно щеше да стане известна като „чърчилска“.
— Освен ако — продължи Хей, облягайки се назад в стола си и отпивайки някак забързано от уискито, сякаш наслаждаването на аромата му не беше част от цялото удоволствие, — не планираш скоро да напуснеш града. За Кеймбридж? Или може би обратно към Англия? Париж?
— Не, не планирам скорошно отпътуване. — Джеймс осъзна, че е взел това решение, докато произнасяше думите. — Но стаята ми при госпожа Стивънс е доста задоволителна.
Хей се ухили под грижливо подрязаните си мустаци.
— Задоволителна за някой новоизбран конгресмен-ерген може би, Хари, но определено не за писател. Ти пишеш, нали?
„Твърде малко, твърде малко“ — помисли си Джеймс. Но пък планът все пак беше да се самоубие в Париж, и част от привлекателността на този план бе да сложи край на всички крайни срокове и — как се изразяваха американците? — да махне от главата си агента, сценичните продуценти и всички останали, които зяпаха с малките си човчици в очакване да бъдат нахранени.
— Направих няколко скромни опита за следващата си пиеса — каза Джеймс с печален тон, отговарящ на изражението на лицето му. — Просто няколко записки.
Хей отново се ухили.
— Предполагам, че си се чувствал удобно в стаята си по време на престоя ви тук, но ние разполагаме с доста по-голям апартамент за гости в дъното на крилото, намиращо се точно срещу онова, в което бяхте отседнали. Не ви разположихме там, защото е доста далеч от главното стълбище, но ако ни окажеш честта да ни гостуваш отново, този апартамент ще бъде твой — спалня и доста по-голяма дневна, и двете с камини, разбира се, а дневната разполага със собствена доста богата библиотека. Цветните плочки в банята са доста по-светли от онези в предишната ти баня, но умивалниците са мраморни, кранчетата са от сребро и ти гарантирам, че ще разполагаш както с гореща, така и със студена вода.
Джеймс си пое дълбоко дъх, опитвайки се да оформи отказа си по най-учтивия възможен начин. Всъщност онова, което му пречеше да се съгласи, беше близостта на Хенри Адамс — мъжа, чиято тайна беше нарушил толкова грубо.
— А и колкото и да е приятно местенцето на госпожа Стивънс — продължи Хей, стиснал вече празната си чаша, — не вярвам, че тя може да ти осигури толкова добър личен камериер, колкото ние.