Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
— Демън вече е баща — казал той на Великия майстер Мелос. — Би трябвало да се е променил.
Така синовете на Белон Таргариен се помирили за втори път.
През 117 г. СЗ, на Драконов камък, принцеса Ренира родила още един син. На сир Ленор най-сетне било разрешено да нарече детето на падналия си приятел сир Джофри Лонмаут. Джофри Веларион бил също толкова едър, със зачервено лице и здрав като братята си, но и като тях имал кафяви очи, кафява коса и черти, които някои в двора нарекли „простовати“. Шепненето почнало отново. Между зелените се ширело убеждението, че бащата на синовете на Ренира не бил съпругът ѝ Ленор, а защитникът ѝ Харвин Стронг. Гъбата го казва в своето „Свидетелство“ и Великият майстер Мелос намеква за същото, докато септон Юстас упоменава за слуховете само за да ги опровергае.
Каквато и да е истината за тези твърдения, никога не е имало съмнение, че крал Визерис все още възнамерявал дъщеря му да го последва на Железния трон, а синовете ѝ на своя ред да последват нея. Съгласно кралския декрет на всяко от децата на Веларион било подарено драконово яйце още докато били в люлката. Тези, които се съмнявали в бащинството на синовете на Ренира, шепнели, че яйцата никога нямало да се излюпят, но раждането на три дракона поред опровергало думите им като лъжа. Новоизлюпените били наречени Вермакс, Аракс и Тираксес. А септон Юстас ни съобщава, че Негова милост взимал Джейс да седне на коляното му на Железния трон, докато провеждал дворцов съвет, и го чули да казва: „Един ден ще седиш тук, момко“.
Ражданията наложили своя отпечатък върху принцесата: Ренира така и не се отървала повече от тежината, която натрупала по време на бременностите си; когато се родило най-малкото ѝ момче, тя вече била станала дебела и много широка в кръста, красотата от детството ѝ се превърнала в гаснещ спомен, макар да била едва на двайсет години. Според Гъбата това само задълбочило негодуванието към мащехата ѝ, кралица Алисент, която си оставала тънка и изящна на два пъти по-голяма възраст от нейната.
Греховете на бащите често се прехвърлят на синовете, казали са някои мъдри хора; същото е и с греховете на майките. Враждебността между кралица Алисент и принцеса Ренира се прехвърлила върху синовете им и трите момчета на кралицата, принцовете Егон, Емонд и Дерон станали по-жестоки съперници на племенниците си Велариони, възмутени от тях затова, че са им откраднали нещо, което те смятали за свое рождено право: самия Железен трон. Въпреки че всичките шест момчета присъствали на едни и същи пирове, балове и празненства и понякога тренирали заедно в двора под надзора на един и същ майстор оръжейник и учели при едни и същи майстери, тази наложена близост само подхранвала взаимната им неприязън, вместо да ги свърже като братя.
Принцеса Ренира изпитвала неприязън към мащехата си кралица Алисент, но в същото време обикнала и повече от обикнала своята етърва лейди Лена. След като Дрифтмарк и Драконов камък били толкова близо, Демън и Лена често гостували на принцесата, и тя на тях. Много пъти отлитали заедно на драконите си и драконката на принцесата, Сиракс, снесла няколко люпила яйца. През 118 г. СЗ, с благословията на крал Визерис, Ренира обявила годежа на двамата си най-големи синове за дъщерите на принц Демън и лейди Лена. Джейсерис бил на четири, а Люцерис на три, момичетата на две. А през 119 г. СЗ, когато Лена разбрала, че отново носи дете, Ренира отлетяла до Дрифтмарк, за да е с нея при раждането.
И станало тъй, че принцесата била до своята етърва на третия Ден от онази прокълната 120 г. СЗ, Годината на Червената пролет. Лена Веларион станала бледа и изтощена след един ден и една нощ родилни мъки, но накрая родила сина, който принц Демън толкова дълго желаел… но бебето било гърчаво и уродливо и умряло след час. Майка му не го надживяла дълго. Изнурителните мъки изчерпали цялата сила на лейди Лена, а скръбта още повече я изтощила и я направила безпомощна пред атаката на следродилна треска. Тъй като състоянието ѝ се влошавало въпреки усилията на младия майстер на Дрифтмарк, принц Демън отлетял до Драконов камък и довел оттам майстера на принцеса Ренира, по-стар и по-опитен мъж, прочут с уменията си като лечител. За жалост майстер Джерардис дошъл твърде късно. След три дни в делириум лейди Лена си отишла от тленната суета. Била едва на двайсет и седем. Разправят, че в сетния си час лейди Лена се надигнала от леглото си, избутала настрани септите, молещи се над нея, и излязла от стаята, решена да стигне до Вхагар, за да може да полети още един последен път, преди да умре. Силата ѝ обаче изневерила на стъпалата на кулата и тя рухнала и издъхнала. Съпругът ѝ, принц Демън, я отнесъл обратно до леглото ѝ. След това, казва ни Гъбата, принцеса Ренира останала с него в нощното бдение над трупа на лейди Лена и го утешавала в скръбта му.