Следотърсачът [Pathfinder - bg]

И той се засмя още по-силно. Продавачката го изгледа сърдито.

— Той беше толкова ниско под нас — отбеляза Умбо.

— На първоначалното равнище на делтата — уточни Самуна.

— Значи строителите на града са довлекли толкова много пръст, за да издигнат такъв висок насип? — попита Риг.

— Не им се е наложило — отвърна Самуна. — Реката всяка година влачи тиня. Започваш да надграждаш острова, а после, след всеки сезон на наводнения, изчистваш задръстените канали, за да минават лодките. А какво правиш с тинята? Трупаш я и разширяваш границите на острова, върху който е построен градът. След няколко хиляди години имаш доста големичък и бая висок остров.

— Ето защо под града има толкова много тунели и канали, въпреки че се намираме в средата на делтата — досети се Риг.

Умбо погледна нагоре и видя нещо на стената. Той се пресегна, докосна Риг по ръката, а после отново погледна една лавица високо горе на стената на гостилницата. На нея имаше статуетка на един мъж и две момчета, държащи купи с фиде.

— На Рам десният… — измърмори Риг.

Самуна закри лицето си с ръце.

— От нас са произлезли Ядачите на фиде!

— Аз не знам тази история — обади се Умбо.

— Как не се досетих какво става, когато лодкарят ни погледна? — попита Самуна.

— Защото още не се е било случило — обясни Риг. — Аз все още не си спомням подобна легенда, но явно всеки път щом променим миналото, се появява ново предание за герои.

— Плодородието на почвата — измърмори Умбо, щом започна да си „припомня“ легендата за Ядачите на фиде, също както си бе „припомнил“ преданието за Светеца скитник в светилището в самото начало на тяхното пътуване с Риг. — Те са символ на изобилна реколта, сега си спомних.

— И това сме били ние! — възкликна Самуна. — Колко много от тези легенди тръгват просто от… нас!

— Ако не внимаваме, ще сме в основата на всичките — рече Риг. — Все пак трябваше да разбера дали сме способни да го направим.

— И тримата се върнахме във времето заедно. Нали? — попита Умбо.

— Много ми трептеше пред очите — рече Самуна. — Отначало ту виждах, ту не виждах лодкаря.

— Но когато той ни видя, трептенето вече беше спряло, нали? — попита Умбо.

Самуна кимна.

— Искам да се върна назад във времето, когато Стената още не е съществувала — рече Риг. — И просто да мина оттам. Но ако се намираме едновременно и в настоящето, и в миналото, какво ще стане, ако… влиянието, отблъскването или каквото и да е, от Стената в настоящето… Какво ще стане, ако продължаваме да го усещаме и по време на преминаването?

— Може би ще е по-слабо — предположи Умбо.