Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
— Извинете, нещо става с главата ми. — Саша отпусна глава, повъртя я насам-натам и като присви очи, се опита да разгледа мъчителите си, седящи в мрака зад масата. Лампата осветяваше края на масата, върху която бяха документите на Турецки, парите, носната кърпичка, цигарите и запалката. Безумно му се пушеше. И той каза на Елейния. Елейния не възрази, дори разреши да откопчаят едната ръка на Турецки от масата. Застаналият зад Саша направи крачка към масата и Турецки позна човека, който му сложи инжекция в колата. Той му подаде цигарите и запалката. Саша запуши бързо и тъкмо да пъхне кутията в джоба си, младежът безцеремонно му взе цигарите и запалката и небрежно ги хвърли пак на масата.
— Повтарям въпроса си. — Елейния го каза през нос с тих, някак педерастки глас. — Кой е Владимир Захарович Рослов, когото вие, господин Турецки и вашите куки търсихте с такова упоение през цялата последна седмица?
„Това въпросче вече е съвсем по темата“ — помисли Саша. И той би искал да може да си отговори. Горе-долу така отговори и на Елейния. И май че онзи се задоволи. И пак започнаха въпроси за Кочерга. Какво е правил в Германия? Какъв бизнес има там? Защо го е изпратил Елмазов в Германия? Последният въпрос накара и Турецки да се замисли. Как не се сети за подобен вариант?! Та това променя много неща в разпределението на силите. Трябва да помисли… Но кога?! Оставаше му само да се усмихне горчиво на желанията си, които няма да се сбъднат. Елейния веднага усети и се поинтересува за какво размишлява господин Турецки. Смятайки, че в ситуацията истината може да му донесе повече полза, Саша отговори честно за какво е мислел в момента. Сметна, че за тия бандити трябва да прозвучи като елей признанието на следователя по особено важни дела, че е сгрешил и има пропуски.
А излиза, че те са подслушвали, и то много внимателно, и главното — отдавна. Ето къде е основната и сега явно непоправима грешка. Но какво друго знаят? Засега въпросите не се отличават с някакво разнообразие. Просто Елейния, явно като опитен арбитър — такива особено се ценят при сблъсъците между престъпните групи, на бандитските сборища, и изобщо ги смятат голям авторитет, — притежаваше определени знания в областта на психологията. А ако е висял на разпити при свестни следователи и е успял да се ориентира в отделните специфични особености на работата им със следствените, тогава сигурно е усвоил и някои от тези правила и хватки. Между другото и тази — да задава уж едни и същи въпроси, но в различна последователност. На човека му писва, той започва да нервничи в очакване на провокация и бързо се издънва. Сигурно си мислят, че с такъв глупав следовател, който и „важен“ е станал сигурно с връзки, няма какво да се церемонят, още повече че и той сам току-що си призна грешките. Но е време да сменят и темата. Щом са го подслушвали толкова внимателно…
— А кой ви помагаше да съставите фотороботите за килърите, както ги наричате, които са преследвали вашия Кочерга тук, в Германия? Как смятате, сполучливи ли са? Кой може да потвърди?
Последният въпрос можеше да бъде зададен на пръв поглед от идиот. Но Саша разбра, че те търсят още свидетели, а значи — и нови жертви. И тези са достатъчни.
— Ами първо, Кочерга ги описа достатъчно подробно. Както знаете, той е бил боксьор, следователно е с добро зрение… А второ — Турецки реши да блъфира, — много ясно ги обрисува и директорът на хотел „Урожаен“ Волков. Те са били отседнали при него в луксозна стая.
„Тичайте сега да проверявате Волков, който ако не е подследствен, значи е изчезнал. А той пък ще ви каже истината.“
Вероятно новата информация обърка Елейния. Или имаше съвсем други инструкции? На масата се размърдаха, заразместваха столовете. Светлината рязко се увеличи и Турецки се принуди да стисне силно очи. А сетне изведнъж угасна и Саша остана съвсем сам в пълна тъмнина…