Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Всъщност мнозина от призованите свидетели бяха специалисти от същите държавни агенции – включително НИКИЕТ и института „Курчатов“, – които бяха разработили първоначалния проект за РБМК-1000.19 Не беше изненада, че физиците се оправдаха с довода, че странното поведение на реактора е станало опасно в ръцете на некомпетентните оператори. Съдът не допускаше никакво несъгласие с това мнение.20 Когато един ядрен специалист започна да обяснява, че Топтунов, Акимов и Дятлов е нямало как да знаят за положителния коефициент на реактивност, ускорил експлодирането на реактора, прокурорът грубо му нареди да напусне свидетелското място. Дятлов представи 24 въпроса, които поиска да бъдат зададени на свидетелите експерти относно спецификациите на реактора и доколко те съответстват на правилата за безопасност, формулирани от Държавния комитет за ядрена безопасност. Съдията обаче ги отхвърли без обяснение.
На 23 юли прокурорът направи заключително изявление.21 Беше безмилостен. Старши инженерът по управлението на реактора Леонид Топтунов, починал от радиационно замърсяване преди три месеца и непосредствено преди 36-ия си рожден ден, беше обявен за „слаб специалист“. Неговият шеф, началник-смяната Александър Акимов, беше „слабохарактерен и нерешителен“ и се страхувал от Дятлов, който пък бе описан като интелигентен, но неорганизиран и жесток. Според прокурора заместник главният инженер бил „ядрен хулиган“, който „безразсъдно е нарушил каноните и разпоредбите за ядрена безопасност“, и неговите престъпни действия са непосредствена причина за катастрофата. Главният инженер Фомин е могъл да спре аварията още преди да започне, но не го е направил.
Прокурорът обаче запази най-унищожителните си квалификации за директора на ЧАЕЦ и намекна, че той е лъгал висшестоящите си началници с надеждата да прикрие мащаба на аварията и да запази поста си, като по този начин е застрашил не само своите служители, но и всеки жител на град Припят. „Няма причина да вярваме, че Брюханов не е знаел за истинската радиационна обстановка“, каза той.22 Поведението на директора разкрива „моралното падение на Брюханов като ръководител и като човек“.
В отговор на прокурора адвокатите на обвиняемите изложиха своите аргументи, а самите те говориха в своя защита. Адвокатът на Брюханов каза, че клиентът му е почтен човек и съзнава, че трябва да поеме вината си. Двамата се съгласиха, че според правилата за управление на централата директорът е служебно отговорен за всичко, което се случва в нея.23 Вътрешно обаче се надяваха, че Брюханов може да се отърве само с присъда за административно нехайство и да избегне по-сериозните обвинения в злоупотреба с власт. Фомин призна вината си и помоли съда за снизхождение.24 Дятлов изрази болката си за починалите и съчувствие към ранените, но продължи да се държи предизвикателно. Другите трима подсъдими от персонала на централата – Рогожкин, Коваленко и инспекторът по ядрена безопасност Юрий Лаушкин – поискаха да бъдат оправдани по всички обвинения.
Но съветските хора бяха добре подготвени и очакваха сурова справедливост за онези, чиято корумпираност и некомпетентност беше съсипала земята на три републики и отровила хиляди невинни жертви. Научният редактор на „Правда“ Владимир Губарев вече беше публикувал „Саркофаг: трагедия“, една пиеса за авария във въображаема атомна централа, за която авторът обвинява разпадналата се система, но и служителите.25 Директорът без име е одобрил построяването на опасно запалим покрив, само и само да се завърши навреме, и когато става радиоактивна експлозия, той евакуира своите внуци и оставя населението на града на произвола на съдбата.
Когато попитаха наградения огнеборец майор Леонид Телятников за мнението му за обвинените, той каза недвусмислено:
– Разбира се, че трябва да бъдат наказани.26 Според заключението на правната комисия причината е човешка грешка. Тяхна грешка. Последиците бяха много тежки.
Някои отидоха дори по-далеч. По време на едно отлагане на процеса Валентина Брюханова чакаше на пейка в парка в Киев до един старец, който беше участвал във Великата отечествена война.27 Когато разговорът се насочи към процеса за Чернобил, ветеранът отбеляза, че според някои хора обвиняемите трябва да отидат в затвора, но според него това няма да е справедливо. Всички трябва да бъдат разстреляни, каза той.
На 29 юли, вторник, в още един ужасно горещ ден съдия Бризе произнесе своята присъда.28 Всички шестима обвиняеми бяха признати за виновни: Юрий Лаушкин получи две години затвор; Александър Коваленко – три; Борис Рогожкин – пет. И тримата бяха арестувани в съдебната зала. Брюханов, Фомин и Дятлов получиха максимални присъди: по десет години затвор в наказателна колония. Всички запазиха стоическо самообладание с изключение на Фомин, който плачеше на подсъдимата скамейка. Валентина Брюханова припадна.29 После един от следователите ѝ каза: