Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Няма нужда да давам честна дума — обади се Гендибал. — Спокойно признавам, че на Масата съществуват омраза, съперничество и предателства. Но веднъж взети, решенията й са задължителни за всички. В това поне никога не е имало изключения.
— Какво ще стане, ако не направя избор? — попита Тривайз.
— Трябва да направиш — каза Нови. — Ще разбереш, че е правилно да постъпиш така и, следователно, ще направиш избор.
— Ами ако опитам, а не мога?
— Трябва.
— Колко време имам?
— Докато се увериш, независимо колко време ще изтече.
Тривайз остана безмълвен.
Другите също мълчаха, но му се струваше, че долавя пулсациите на кръвта им.
— Свободна воля! — чу той да казва с присъщия си твърд тон Бранно.
— Водачество и мир! — властно прозвуча посланието на говорителя Гендибал.
— Живот — разнесе се изпълненият с копнеж глас на Нови.
Тривайз се обърна и погледна Пелорат, който внимателно го наблюдаваше.
— Янов, чу ли всичко това?
— Да, Голан.
— Какво мислиш?
— Аз не мога да решавам.
— Знам това, но какво мислиш?
— Не зная. Страхувам се и от трите възможности. И все пак, идва ми една особена идея…
— Да?
— Когато за пръв път излязохме в космоса, ти ми показа Галактиката. Спомняш ли си?
— Разбира се.
— После ускори времето и тя видимо се завъртя. И тогава, сякаш предугаждайки точно настоящия момент, ти казах, че изглежда като някакво живо същество, което пълзи из космоса. Не мислиш ли, че в известен смисъл тя вече е жива?
И, припомнил си онзи миг, Тривайз изведнъж се усети сигурен. Внезапно се завърна и предчувствието му, че Пелорат също ще играе важна роля в събитията. Бързо се обърна с убеденост, че повече не бива да има време да мисли, да се съмнява.
Постави ръцете си на терминалите и почувства сила, каквато по-рано никога не бе изпитвал.
Беше взел своето решение — решението, от което зависеше бъдещето на Галактиката.
XX. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
88
Кмет Харла Бранно имаше всички основания да бъде доволна. Официалната визита не бе продължила дълго, но беше много продуктивна.
— Ние, разбира се, не можем да им вярваме напълно — каза тя, сякаш с все сили се опитваше да не се държи високомерно.
Бранно наблюдаваше екрана. Един по един корабите на флотата навлизаха в хиперпространството и се завръщаха на обичайните си места за домуване. Хората на Сейшел несъмнено бяха впечатлени от тяхното присъствие, но не можеха да не забележат две неща: първо, че те винаги оставаха в пространството на Фондацията; второ, щом Бранно каза, че ще се махнат, наистина започнаха бързо да се оттеглят.
От друга страна, Сейшел нямаше да забрави също, че тези кораби можеха да бъдат върнати до границата само за един ден, та дори и по-бързо. Маневрата беше демонстрация на сила и добра воля едновременно.
— Което си е вярно, вярно е — рече Кодел, — не бива напълно да им се доверяваме, но пък и на никого в Галактиката не може изцяло да се вярва, а в наш интерес е Сейшел да спазва условията на споразумението. Показахме се великодушни.
— Много зависи от изпипването на подробностите — каза Бранно — и аз предвиждам, че за тях ще са необходими месеци. Общите положения могат да се приемат в момента, но след туй ще дойде ред на нюансите: какви точно карантинни мерки да вземем за вноса и износа, как да мерим стойността на зърното и добитъка в сравнение с нашите стоки и така нататък.
— Зная, но в края на краищата нещата ще се уредят и заслугата ще е ваша, госпожо кмете. Признавам, че идеята беше смела, а аз се съмнявах дали е и разумна.
— Хайде, хайде, Лионо. Въпросът беше само Фондацията да зачете гордостта на сейшелците. Те са успели да запазят известна независимост още от ранните времена на Империята. Това наистина заслужава възхищение.
— Да, при положение, че няма повече да ни създава неудобства.
— Точно така. Беше необходимо само да надмогнем малко собствената си гордост, да направим някакъв жест. Признавам, че ми струваше усилия аз — кметът на Федерацията, яхнала цялата Галактика — да посетя една провинциална звездна система, но след като веднъж взех решението, вече не болеше толкова. А те дори се зарадваха. Имаше известен риск и дали ще се съгласят на това посещение, след като изтеглим нашите кораби до границата, но на практика трябваше просто да се държим скромно и да се усмихваме широко.
— Отказахме се от външния показ на сила, за да запазим вътрешната й същност — кимна в знак на съгласие Кодел.
— Именно. Кой пръв е казал това?
— Мисля, че се срещаше в една от пиесите на Ериден, но не съм сигурен. Когато пристигнем у дома, можем да попитаме някой от литературните капацитети.