Скрити страсти
- Автор: Адлър Елизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рада Цанева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити страсти». Краткое содержание книги:
Не, не възрастта й я притесняваше, нито, че тялото й можеше да я предаде. Тогава защо не? Бе имала други любовници. Но този път бе различно. Джим не бе такъв тип, който можеше да играе второстепенна роля в живота й. Той бе много отговорен. А това не е ли прекрасно, тъжно си помисли тя. Обичаше да се грижат за нея — да се отпусне в ръцете му сигурно също бе така приятно. Тя пропъди тази мисъл. Не можеше да прави компромиси с мъж като Джим. Той сигурно се нуждаеше от повече, отколкото тя бе готова да му даде. И без това нямаше да стане. Той беше американец, живееше и работеше в Америка. Тя живееше в Европа. И трябваше да работи. Децата зависеха от нея.
Отново се пъхна в леглото. Шато д’Орвил поглъщаше много пари, а инвестициите, които бе направила, не се бяха оказали успешни. Силното честно лице на Джим я преследваше и смущаваше сънищата й. Той бе мъж, на когото можеше да се опре, мъж, на когото една жена можеше да разчита. Но тя нямаше право. Съдбата й бе различна.
Подходът на Джим бе директен и безкомпромисен, но все пак повлиян от южняшкото обаяние и неудържимото му чувство за хумор, което непрестанно я караше да се смее.
— Леони, ела в Калифорния с мен — каза й той една вечер, когато се прибираха след вечерята. — Ще ти хареса Сан Франциско, той повече прилича на твоя тип град, отколкото Ню Йорк.
Леони бе потресена.
— Но кога трябва да заминеш?
— Следващата седмица — той хвана брадичката й, погледна я в очите и й се усмихна. — Не искаш да кажеш, че ще ти липсвам, нали?
Следващата седмица, панически си помисли Леони. Следващата седмица той заминаваше за Сан Франциско. А тя се връщаше във Франция.
— Може би ще ми липсваш — призна си тя. Знаеше, че ще бъде така.
— Тогава ела с мен.
Гласът му бе убедителен и той я гледаше в очите, очаквайки отговора й. Наистина смяташе, че тя може да замине с него. Животът на Джим бе толкова прост, толкова неусложнен.
— Не мога да дойда с теб, Джим. Какво ще кажат хората?
Тя забеляза малките бръчици, които се образуваха около очите му, когато се смееше — а той се смееше често. Животът с Джим Джеймисън сигурно щеше да бъде истинско забавление.
— Със сигурност нищо повече от това, което вече разправят. Почти цял Ню Йорк смята, че сме любовници, знаеш ли? В края на краищата, ние прекарваме толкова много време заедно — и аз вече ще повярвам на приказките!
Леони въздъхна.
— Вие, американците, винаги сте толкова забързани.
Той умолително я прегърна през раменете.
— Леони, поне ме покани на чашка, преди да ме отпратиш тази нощ.
— Много добре — каза тя, подавайки му ключовете, докато вървяха по коридора, — но само по едно.
Брендито ги очакваше на масичката близо до камината, жаравата още светеше с топъл червен блясък. Джим си наля и закрачи из стаята, премествайки раздразнено един позлатен стол, изпречил се на пътя му.
— Всички тези френски джунджурийки — започна да мрънка той, — а всъщност няма къде да седнеш.
— Седни тук, до мен — предложи му тя, сгушена в кувертюрата от молескин на дивана.
Той внимателно се отпусна до нея.
— Сигурна ли си, че няма да се счупи? — попита я с престорена загриженост.
Леони въздъхна раздразнена.
— Джим, престани да се преструваш. Ти прекрасно знаеш, че не си някой необуздан тип от Калифорния. Ти си истински, добре възпитан джентълмен от Юга.
— Струва ми се, че съм на път да забравя южняшките си маниери — каза той и плъзна ръка през раменете й.
Погледите им се срещнаха и Леони се наведе към него. Тя леко го целуна по устните. Минаха няколко секунди, равни на вечността, преди да повдигне главата си и да го погледне. После той я прегърна, докато тя се почувства сякаш част от него, и я целуна протяжно, вкусвайки устните й, сладки като ягоди през юни. Косата й ухаеше на свежо окосена трева, искаше му се да напълни шепите си с нея, да обгърне тялото си с дългите й копринени кичури, да я привърже към себе си завинаги със собствената й прекрасна коса.
Само една целувка, помисли си Леони, прокарвайки ръце надолу по гърба му, усещайки стегнатите му мускули, когато я притискаше. Само една целувка.
Джим се усмихна, щом кехлибарените й очи се изпълниха с изненада, когато той постла пред камината мекото кожено килимче, а после започна да я съблича, сваляйки всяка дреха, сякаш разбулваше скъпоценна статуя от някакъв рядък прасковен мрамор. Единствено на допир кожата й не приличаше на мрамор, бе топла и безкрайно нежна и той искаше просто да я притисне гола до себе си, завинаги.