Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Не и този път.

— Ще го убиеш ли?

— Оттук нататък друг взема решенията.

Халик се намръщи. Дистранс. Какъв ли бе обхватът на тези гадни пещерни прилепи? Нерядко ги бе виждал да се стрелкат безшумно из пустинята със скрити послания, закодирани в техните призивни писъци. Докъде обаче можеха да стигнат на тая пъклена планета?

— Трябва сам да го видя — рече Халик.

— Не е разрешено.

Той пое дълбоко дъх, за да се успокои. Бе чакал два дни и две нощи за резултатите от претърсването. Сега отново бе утро и му се струваше, че ролята му се стопява, оставяйки го напълно безпомощен. Впрочем той никога не бе обичал командите. Командващият винаги се намира очакване, докато други вършат интересните и опасни неща.

— Защо пък да не е разрешено? — попита той. Контрабандистите, обзавели безопасния сийч, оставиха много въпроси без отговори, а именно такива очакваше да чуе от Намри.

— Според някои си видял прекалено много, след като вече знаеш за сийча.

Халик долови заплахата и се отпусна в позата на добре подготвен боец; ръката му остана близо до ножа, макар и не върху него. Мечтаеше за защитното поле, но тук не можеше и дума да става за такова поради въздействието му върху червеите, както и заради краткия му живот в присъствието на статични електрически товари, струпани от бурята.

— Подобна потайност не влиза в нашата уговорка — каза Халик.

— Ако го бях убил, това щеше ли да влезе в нея?

Гърни отново долови маневрирането на невидими сили, за които го бе предупредила лейди Джесика. Проклет да е и планът й! Може би наистина не биваше да вярва на „Бин Джезърит“. В същия миг се почувства извън опеката на предаността. Тя му бе обяснила задачата и той бе приел нейния план с надежда, че както всички други планове, и този ще има нужда от пренастройване. Не ставаше дума за каква да е бин-джезъритка, а за Джесика от атреидите, която винаги е била негов приятел и поддръжник. Знаеше, че без нейната помощ ще бъде носен от непознати течения във вселена, чиито опасности го застрашаваха повече от рисковете на обитаваната от него сега.

— Не можеш ли да отговориш на въпроса ми? — настоя Намри.

— Трябваше да го убиеш само ако се появят признаци, че е… обладан — промърмори Халик. — Абоминация. Изчадие.

Другият долепи юмрука си до дясното ухо, преди да каже:

— Твоята госпожа знае, че имаме в наличност изпитания за такива случаи. Постъпила е умно, като е оставила в мои ръце възможността за крайна оценка.

Халик стисна устни от чувство на безсилие.

— Ти чу думите на светата майка към мен — продължи Намри. — Ние, свободните, разбираме тези жени, но вие, от другите светове, никога не сте го можели. Жените на свободните често пращат синовете си на смърт.

— Да не би да намекваш, че си го убил? — процеди Халик.

— Жив е. И е на сигурно място. Ще продължават да му дават подправка.

— Аз трябва да го придружа до баба му, ако оцелее — напомни Гърни.

Намри реагира само със свиване на рамене.

Разбра, че няма да получи друг отговор. По дяволите! Не можеше да се върне при Джесика с неразрешени въпроси. Поклати недоволно глава.