Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Бо! — извика радостно Сарина, изтича в коридора и се надвеси през парапета до стъпалата, вперила поглед към главния салон. Страховете и спомените за смъртта на родителите й нямаше повече да я тревожат, защото съпругът й се бе върнал. Но облекчението й светкавично се изпари, когато вместо Бо във фоайето се появиха Алистър Уинтръп и Хауърд Ръд. Нещо по-лошо, Джаспър, който очевидно им беше отворил вратата, лежеше в безсъзнание по средата на фоайето, сякаш със сетни сили бе успял да се довлече от входа до там. Алистър беше насочил пистолет право към главата на иконома и вече натискаше спусъка със зловеща усмивка. Но Ръд пристъпи бързо към него и блъсна ръката му настрана.
— Знам колко копнееш да го убиеш, но нима не съзнаваш, че като застреляш Джаспър, ще привлечеш вниманието на всички останали в къщата? — изсъска адвокатът. — Ще го заключим в кухненския килер. Така и да се свести, няма да може да излезе.
— Според теб с колко още слуги ще се наложи да се справим?
— Хм, след като готвачът вече замина, а старият морж и кочияшът стоят завързани и със запушени уста под навеса за карети, трябва да са останали още един, най-много двама, плюс момичето. Но понеже всички цял ден непрекъснато търчаха напред-назад, ми е трудно да кажа точно колко души заминаха за плантацията. От слугите, които работеха при леля ти, със сигурност е останал поне Купър. Видях го след като другите отпътуваха. А ти какво видя?
— Долу-горе същото — отвърна Алистър и продължи самодоволно: — Колко мило от страна на съседите, че опразниха къщата си, за да можем да наблюдаваме от горния етаж какво става в дома на капитана. И все пак ми се искаше да дойдем тук чак по тъмно. Някой може да ни е видял и да е отишъл да предупреди капитана. — Той притисна длан към хлътналия си корем. — Още ми е зле от удара, който ми нанесе преди седмица. Копелето едва не разкъса вътрешностите ми.
— Слугите вече се приготвят да отпътуват заедно с момичето — каза Ръд нетърпеливо. — Не можехме да чакаме повече. Освен това колкото по-дълго отлагаме, толкова по-голям става шансът капитанът да ни завари. Ако и този път ни намери тук, най-вероятно ще убие и двама ни, така че предпочитам да приключим с това възможно най-бързо. Половината от наследството на леля ти е чудесна примамка, но едва ли ще ми послужи за нещо, ако съм мъртъв.
— Жалко, че няма да мога да изкормя капитана както сторих с оня приятел Уилсън.
Горе Сарина захапа пръста си, за да не извика от ужас. Знаеше колко са зли тези негодници, но не бе вярвала, че са способни на убийство.
— Уилсън трябваше да умре — сухо отвърна адвокатът. — Ако беше успял да убие момичето, цялото ни идване тук щеше да се окаже безполезно. Убийството на капитана обаче, въпреки удоволствието, което би ни доставило, съвсем не е наложително. Но ако не побързаме, то също може да стане. Да се надяваме поне, че ще успеем да го извършим, преди да ни е одрал живи. Не ще и дума, без този проклет янки ще ни е много по-лесно да отвлечем момичето.
— Направо щях да падна от изненада, когато го видях да отива на кораба си. Изглежда, че една нищо и никаква буря е в състояние да уплаши нашия велик капитан не по-малко от останалите местни хора. Не знам защо всички вдигнаха такава олелия. Ако питаш мене, те са просто едни жалки страхливци.
— Може би знаят нещо, което ние не знаем — прошепна припряно Ръд. — Но това е без значение. И ние ще се крием извън града, докато корабът ни вдигне платна. Онази стара съборетина има добър изглед към пътя и досега винаги сме успявали да видим шерифа навреме и да се покрием. А пък откакто дадохме дрехите си на онези двама скитници и им бутнахме няколко гроша, за да се помотаят е тях по пристана, почти никой не ни е безпокоил. Явно номерът е минал и сме успели да заблудим всички. Така че според мен няма голям шанс шерифът да ни открие, след като отвлечем момичето. А упоим ли я, лесно ще можем да я затворим в сандък и да я качим на кораба.
— И всичко това само за да се отървем от нея в Англия — въздъхна тежко Алистър, проклинайки съдбата, която ги подлагаше на такива изпитания. — Какво не бих дал да мога да извия красивото й вратле още тук и сега. Може би идеята на Уилсън съвсем не беше лоша.
— Идеята не беше негова, не помниш ли? — каза раздразнено Ръд. — Или си забравил разговора, който подслушахме от стаята си в онази нощ? Но всичко това са празни приказки. Ако убиеш момичето сега, когато се доберем до Англия никой вече няма да може да идентифицира разложения й труп, и ще трябва да подкупваш съседите или приятелите на леля си, за да се закълнат пред съда, че момичето е мъртво. Освен това няма начин миризмата да не се усети на кораба. Капитанът ще заподозре нещо и ще претърси каютата ни.