Разпръснати слънца
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Разпръснати слънца». Краткое содержание книги:
— Рлинда, животът с теб никога не е скучен — подметна БиБоб. — Надявам се, че не правиш всичко това в опит да ме впечатлиш.
— Не, БиБоб, просто си връщам за разни стари неща — пошегува се тя.
— Е, каквото и да е, благодаря, че се грижиш да се забавлявам.
Най-сетне наближиха една далечна затънтена система, която на старите илдирийски звездни кари бе кръстена Плумас. Надяваха се тук да са в безопасност.
— Време е да дадем почивка на двигателя и да извършим някои дребни поправки. Освен това ми се ще да проверим какво точно сме изтърсили от хангара. Имах три кашона отлично новопортугалско вино и десет килограма от най-вкусния шоколад на света. Проклятие! Всичко това взето заедно може би струва повече от кораба.
— Не и за мен, Рлинда. Моят кораб…
— И Дейвлин — добави тя и почувства, че нещо я стисва за гърлото.
Все още не можеше да повярва, че е жертвал живота си заради тях. Кой знае защо, й се искаше да вярва, че Дейвлин отново е планирал всяка своя стъпка.
— Знаеш ли, струва ми се, че Дейвлин е успял да се измъкне.
БиБоб я погледна учудено.
— Видяхме моят кораб да избухва в пламъци.
— Пиротехнически номера, той ги умее. Дейвлин не би се предал толкова лесно. — Тя сви рамене. — Но това са само предположения. — Надигна се от пилотското кресло. — Стига сме говорили за потискащи неща. Ще ида да надзърна в трюма.
Започнаха да проверяват повредите и да презареждат акумулаторите. Часовете се нижеха бавно и напрегнато. Но от друга страна, това бе всичко, за което бе мечтала — да е насаме с БиБоб. Само дето не бе очаквала, че ще трябва да преживеят толкова трудности, за да се уреди. Тъкмо се целунаха за втори път и се готвеха да продължат в същата насока, когато алармата на кораба се задейства.
— Сега пък какво има? — попита тя и двамата изтичаха в пилотската кабина. Още докато сядаше на креслото, Рлинда забеляза, че към тях се носят няколко ремори: крайцерът ги бе проследил до тази система.
— Тези са по-настойчиви и от проклетите хи дроги.
— Как, по дяволите, са ни открили насред тази пустош? — попита БиБоб, докато заемаше мястото си. — Рлинда, колко време остана „Любопитство“ в лунната база?
— Няколко дена. Защо?
Той включи двигателя и надзърна в картата. Системата Плумас се състоеше само от няколко планети. Нямаше много места, където да се скрият.
БиБоб въведе програмата за пълен анализ на всички работни системи и я настрои на необходимата честота.
— Имам засечен сигнал! Зевесетата са ти сложили радиофар на кораба.
— На моя кораб? — Рлинда изруга с целия плам, на който бе способна. Тя също разглеждаше картата. — Ще се насочим към газовия гигант и луните. Те са най-близко до нас, а и корабът не е в състояние да се надбягва с реморите.
Докато летяха през черната пустош, следвани от сребристите ремори, БиБоб обиколи всички хангари с един преносим детектор и най-сетне откри предавателя, прикрепен в една от вентилационните шахти. Свали го, като проклинаше ядно, постави го в шахтата за изхвърляне на боклуци и го изстреля в космоса.
Но вече беше твърде късно. Реморите буквално поглъщаха делящото ги разстояние.
— БиБоб, на какво си готов, за да се измъкнем? — попита Рлинда.
Той изхъмка.
— Ами, като се има предвид онзи скалъпен процес и всичко останало, изглежда, екзекуцията не ми мърда. Така че… на всичко.
— Това исках да зная. — Рлинда въздъхна. — Да се надяваме, че „Любопитство“ ще издържи.
Подхрани двигателите с изобилно количество екти и корабът се стрелна напред с такава сила, че гърбовете им потънаха в облегалките. „Любопитство“ се изстреля като снаряд право към газовия гигант.
— Рлинда, не съм говорил за самоубийство — подметна той.
— Нямам подобно намерение. Но след като вече се отървахме от радиофара, можем да си поиграем с тях на криеница. Ще трябва обаче да сме пределно внимателни. Пилотите зад нас не са глупаци. — Тя помисли за миг, после излезе на обща връзка. — Господа, след като узнах как се отнася вашата армия с пленниците, нямам никакво намерение да ви се оставям в ръчичките. Предпочитам да загина тук.
„Настойчиво любопитство“ продължаваше да се носи към сгъстяващите се облаци. Рлинда рязко промени курса. Корабът прекоси външния слой на облаците и пое по курс, паралелен на екватора. Реморите не преставаха да ги следват, но забавиха скоростта. Рлинда изруга тихо — „Любопитство“ бе започнал да се тресе. Външната обшивка се загряваше бързо, но тя не забави скоростта.
— Това ли е планът ти? — попита БиБоб с глас, в който се долавяше нарастваща тревога.
— Преминахме право през облака, като куршум през корема на дебеланко. — Тя не откъсваше поглед от мониторите. — Надявам се да си помислят, че сме изгорели в него. Да не говорим, че сигурно се опасяват да не се натъкнат на дроги.