Време на огън и мрак

„Ненаситно любопитство“ пътуваше от дни. За Рлинда това бяха най-приятните мигове от много време.

— Бях забравила колко може да се забавлява човек, стига да бъде оставен на спокойствие.

БиБоб също не се оплакваше. Корабът беше достатъчно топъл и можеха да стоят по цял ден голи, стига да искаха — а те определено го искаха. Рлинда предпочиташе да държи приглушено осветление. БиБоб я беше виждал гола достатъчно пъти по време на краткия им брак, а и след това. Не приличаше на супермодел, но той си я харесваше.

Надигна се, за да отиде за някакво ядене, но тя не го остави да се измъкне толкова лесно.

— Хей, не съм те освободила. Искам да се погушкаме още малко. — И отново се притиснаха един в друг.

— Определено е по-добре от претъпканите жилища на Плумас.

— По-добре е от всичко на Плумас. — След няколко минути тя въздъхна тежко. — Тия дни трябва да вземем да довършим ремонта.

— Добре, добре. Щом си готова, кажи и ще ти помогна.

— Чакай де, не съм казала, че бързам чак толкова.

След бягството си от ледената луна си почиваха и се възстановяваха. За щастие братя Тамблин бяха решили да задържат кораба за себе си и бяха складирали на борда всички необходими части. Рлинда и БиБоб ремонтираха кораба, без да бързат особено, но със специално внимание.

Зле бяха обаче с хранителните запаси. При бягството от ЗВС се бе наложило Рлинда да ги изхвърли от главния трюм, а алчните скитници бяха отмъкнали останалото.

— По-добре да изляза във вакуума, отколкото да живея със стандартните хранителни порциони.

— О, като свикнеш, ще видиш, че не са толкова лоши — опита да я успокои БиБоб.

Често си задаваха въпроса какво ще правят. Запасите им бяха ограничени и рано или късно трябваше да се върнат в цивилизацията. С намаляващото звездно гориво не можеха просто да обикалят от система на система. Обмисляха да се установят на някой астероид, но и това не можеше да трае вечно.

Рлинда довърши някакви навигационни настройки и се приближи с подскоци на балерина, заради слабата гравитация.

— Да видим възможностите. Не можем да се върнем в Ханзата. ЗВС ще ни арестуват, щом ни зърнат.

— Скитническото гостоприемство също не ми допадна — каза БиБоб. — А не знам какво можем да правим в Илдирийската империя.

Рлинда се замисли над алтернативите. Прозрението беше толкова внезапно, че се зачуди как не се е сетила по-рано.

— Терок е много приятно място. Мирно, пълно с хубава храна и кротки хора. И са независими.

— Не звучи зле.

Тя погледна картите и изчисли запасите екти.

— Имаме достатъчно, за да стигнем дотам. Искаш ли да пробваме?

— Ще съм щастлив навсякъде, стига да сме заедно, скъпа.

— Стига глупости, искам ясен отговор.

— Добре де. Да пробваме.