Сянката на вятъра

Няколко седмици след срещата в кафене „Новедадес“ през март 1932 г., Хорхе Алдая се почувствал по-добре и започнал да откровеничи с Фумеро. Помолил го да му прости за начина, по който се отнасял към него в юношеските им години, и със сълзи на очи му разказал цялата си история, без нищо да пропусне. Фумеро го слушал мълчаливо, кимал и попивал всичко, като същевременно се чудел дали да убие Алдая незабавно, още в същия миг, или да изчака. Чудел се дали някогашният му съученик е толкова слаб, че острието на ножа да изтръгне само една вяла агония от зловонната му плът, омекнала от продължителна леност. Решил все пак да отложи вивисекцията. Историята го заинтригувала, особено доколкото касаела Жулиан Каракс.

Знаел от информацията, която успял да получи от фирма „Кабестани“, че Каракс живее в Париж, но Париж е твърде голям град и явно никой от издателството не знаел точния адрес. Никой освен една жена на име Монфорт, която отказвала да го оповести. Фумеро я проследил два-три пъти, когато си тръгвала от издателството, без тя да го забележи. Даже пътувал в един трамвай на половин метър от нея. Жените никога не му обръщали внимание, а ако все пак го забележели, обръщали поглед на другата страна, преструвайки се, че не са го видели. Една нощ, след като я проследил чак до портала на дома й на Пласа де Сан Фелипе Нери, Фумеро се прибрал вкъщи и яростно мастурбирал, докато си представял как забива ножа си в тялото на тази жена, сантиметър по сантиметър, бавно и методично, гледайки я право в очите. Може би тогава щяла да благоволи да му даде адреса на Каракс и да се отнася към него с уважението, дължимо на един полицейски служител.