Под купола (Том I)

— Защо…

— Разполагате ли с тази информация, или не? Мисля, че разполагате или можете да я получите. Предполагам, че сега седите пред огромен екран и имате достъп до всичко, включително и размера на бельото ми. — Тя помълча и добави: — Кажете ли „шестнайсети“, този разговор приключва на секундата.

— Госпожице Шамуей, чувството си за хумор ли ми демонстрирате, или винаги сте си такава?

— Уморена съм и съм уплашена. Отдайте го на това.

Кратка пауза от страна на Кокс. Стори й се, че чува далечно тракане на компютърна клавиатура.

— Сега в Касъл Рок е осем цяло и три градуса по Целзий — каза накрая мъжът. — Сега доволна ли сте?

— Да. — Разликата не беше толкова голяма, както се бе опасявала, ала не бе и незначителна. — В момента съм пред термометъра на прозореца на бензиностанцията на Честърс Мил, полковник Кокс. И той показва четиринайсет цяло и пет градуса по Целзий. Това означава над шест градуса разлика между две места, които се намират на по-малко от трийсетина километра едно от друго. И ако тази вечер от Западен Мейн не се задава горещ атмосферен фронт, значи тук става нещо… Не сте ли съгласен?

Кокс не отговори на въпроса й; вместо това каза нещо, което насочи вниманието й в съвършено различна посока.

— Смятаме да опитаме с нещо друго. Около девет часа тази вечер. Това исках да кажа на Барби.

— Значи се надявате, че план Б ще свърши по-добра работа от план А. Точно в този момент обаче избраникът на президента храни насъбралото се множество в „Дивата роза“. С пиле със сметана, както твърди мълвата. — Тя зърна светлинките на ресторанта в другия край на улицата и осъзна колко е гладна.

— Ще ме изслушате ли, за да му предадете съобщението ми? — попита Кокс и Джулия ясно долови последните две думи от въпроса му, въпреки че не бяха изречени — „заядлива“ и „кучко“.

— С най-голямо удоволствие — изчурулика тя и се усмихна. Защото наистина бе заядлива кучка. Когато се налагаше.

— Ще приложим върху преградата експериментална киселина. Изкуствено синтезиран агент на базата на флуороводородната киселина. Девет пъти по-разяждаща от обикновената.

— Колко е хубав животът с химия!

— Казаха ми, че с нея теоретично може да се прогори дупка, дълбока три километра, в плътна скална маса.

— Имате невероятни колеги, полковник.

— Ще я приложим там, където Мотън Роуд пресича… — чу се шумолене на хартия — … където навлиза в границата на Харлоу. Очаквам да бъда там.

— Тогава ще кажа на Барби да натовари някой друг с миенето на съдовете.

— Вие ще ни удостоите ли с вашата компания, госпожице Шамуей?

Тя понечи да отвърне: „за нищо на света не бих пропуснала подобна възможност“, ала в същия миг сякаш портите на Ада се разтвориха и на улицата настана страшна суматоха.

— Какво става там? — разтревожи се Кокс.

Джулия не отговори. Тя затвори капачето на телефона и го пъхна в джоба си, докато тичаше към мястото, откъдето се чуваха виковете. И нещо друго. Нещо, което звучеше като ръмжене.