Страхът на мъдреца (Част II)

— Да.

— Тогава ти си могъщ.

Никога преди не бях мислил за това.

— Имам известна сила. Други са по-могъщи от мен.

— Затова ли се стремиш към кетан? За да спечелиш могъщество?

— Не. Стремя се към него от любопитство. Стремя се, за да опозная нещата.

— Познанието е вид сила — изтъкна Шехин, после сякаш смени темата. — Темпи ми каза, че сред бандитите е имало ринта, който е бил техният водач.

— Ринта? — почтително попитах аз.

— Лошо нещо. Човек, който е повече от човек и все пак е по-малко от човек.

— Демон? — попитах аз, използвайки атуранската дума, без да се замислям.

— Не демон — отвърна Шехин, като с лекота премина на атурански. — Демони не съществуват. Вашите свещеници ви разказват истории за демони, за да ви плашат. — Тя за кратко ме погледна в очите и направи грациозен жест за извинителна честност и сериозно значение. — Но в света има и лоши неща. Стари създания във формата на хора. И някои от тях са по-лоши от останалите. Те се движат свободно и вършат ужасни неща.

Почувствах как в мен се надига надежда.

— Чувал съм да ги наричат и „чандриани“ — казах аз.

Шехин кимна.

— И аз съм чувала да ги наричат така. Но ринта е по-подходяща дума. — Тя ме изгледа продължително и отново премина на адемски. — Като се има предвид какво ми разказа Темпи за твоята реакция, мисля, че си го срещал и преди.

— Да.

— Ще го срещнеш ли отново?

— Да.

Сигурността в гласа ми изненада и мен самия.

— С някаква определена цел?

— Да.

— Каква е тя?

— Да го убия.

— Тези неща не могат да бъдат убити лесно.

Кимнах.

— Ще използваш ли онова, на което те е научил Темпи, за да постигнеш своята цел?

— Ще използвам всичко, за да я постигна. — Несъзнателно започнах да правя жеста за безусловно, но превързаната ми ръка ми попречи.

Погледнах я намръщено.

— Това е добре — каза Шехин. — Твоят кетан няма да е достатъчен. Той не е достатъчен за човек на твоята възраст. Добър е за варварин. Добър е за някой с толкова малко обучение като теб, но въпреки това като цяло не е достатъчен.

Положих усилие гласът ми да не прозвучи нетърпеливо. Искаше ми се да можех да използвам ръката си, за да й покажа колко важен е този въпрос за мен.

— Шехин, имам голямо желание да науча повече за тези ринта.

Тя мълча дълго.

— Ще обмисля това — каза накрая и направи жест, който ми се стори, че е потреперване. — Не е лесно да се говори за такива неща.

Запазих безизразно изражение на лицето си и принудих някак ръката си да произнесе дълбоко почтително желание.

— Благодаря ти, че си склонна да обмислиш това, Шехин. Всичко, което ми кажеш за тях, за мен ще е по-ценно от злато.