22 ноември 1963
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-325-9
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «22 ноември 1963». Краткое содержание книги:
Падате ли си по истории за пътуване във времето?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Авторът ви я поднася, както само той умее. Искате да знаете каква е била Америка през петдесетте и шейсетте години на миналия век, Америка на суинга, на Елвис Пресли и на рокендрола?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Искате ли трогателна любовна история, която ще разчувства дори хората с най-закоравели сърца?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Аха, ето какво било. Фалшивият учител, разобличен от липсата на инжекция против детски паралич. Е, поне не бяха напредничавите ми знания за „Ролинг Стоунс“ или неуместната употреба на дискожаргон.
— Ти беше зает с представлението и реших да пиша на училището, в което си преподавал, и да ти спестя труда. В писмото от Флорида пишеше, че не изискват имунизационни данни за заместниците, а от Мейн и Уисконсин отговориха: „Не сме чували за такъв човек.“ — Тя се наведе над бюрото и се втренчи в мен. Не издържах дълго на погледа ѝ. Онова, което видях на лицето ѝ, преди да наведа глава, беше непоносимо съчувствие. — Щеше ли да се разтревожи Щатският съвет по образованието, че сме назначили самозванец? Много. Може дори да заведат съдебно дело да им върнеш годишната си заплата. А на мен пука ли ми? Абсолютно не. Работата ти в гимназията е за пример. Онова, което ти и Сейди направихте за Боби Джил Олнът, беше прекрасно, достойно за номинациите за Учител на щата на годината.
— Благодаря — измънках.
— Запитах се как би постъпила Мими Коркоран. Тя ми каза: „Ако той беше подписал договор да преподава следващата година и по-следващата, ти щеше да си принудена да действаш. Но тъй като той ще напуска след месец, в твой интерес е — и на училището — да си мълчиш.“ И после добави: „Има обаче един човек, който трябва да знае, че той не е такъв, за какъвто се представя.“ — Ели замълча за миг. — Казах на Сейди, че съм сигурна, че ти имаш смислено обяснение, но, изглежда, нямаш.
Погледнах часовника си.
— Ако не ме уволняваш, Ели, трябва да влизам в петия час. Правим разбор на изречения. Мисля да им дам изречението: Нямам вина по този въпрос, но не мога да кажа защо. Какво мислиш? Прекалено сложно ли е?
— За мен определено е прекалено сложно — любезно отговори тя.
— И още нещо. Бракът на Сейди е бил труден. Съпругът ѝ е бил странен по начини, които не искам да обсъждам. Името му е Джон Клейтън. Мисля, че може би е опасен. Трябва да питаш Сейди дали има негова снимка, за да знаеш как изглежда, ако се появи и започне да задава въпроси.
— И защо мислиш така?
— Защото вече съм виждал нещо подобно. Това достатъчно ли е?
— Предполагам, че ще трябва да ми е достатъчно.
Отговорът ѝ не ме задоволи.
— Ще я попиташ ли?
— Да, Джордж. — Ели можеше да говори сериозно, а можеше и да ме будалка. Не можех да преценя.
Бях стигнал до вратата, когато сякаш само за да минава времето, тя каза:
— Разбиваш сърцето ѝ.
— Знам — отвърнах и излязох.
Мерседес Стрийт. Краят на май.
Стоях на верандата на номер 2706 с хазяина, достолепен американец на име Джей Бейкър. Беше нисък и набит, с огромен корем. Току-що бяхме разгледали къщата, която Бейкър ми обясни, че е „близо до автобусната спирка“, сякаш това компенсираше провисналия таван, влажните стени, напуканото казанче на тоалетната и общия вид на разруха.
— Нощен пазач — рекох.
— Така ли? Хубава работа. Имате много време да лентяйствате.
Думите му не изискваха отговор.
— Имате ли съпруга или деца?
— Разведен съм. Те са на изток.
— Плащате ли издръжка на децата?
Повдигнах рамене и той не настоя.
— Е, искате ли жилището, Амбърсън?
— Ами, да — въздъхнах.
Бейкър извади от задния си джоб дебел тефтер за наемите с окъсана кожена подвързия.
— Първи месец, последен месец, депозит за щети.
— Депозит за щети? Шегувате ли се?
Той продължи, сякаш не ме чу:
— Наемът се плаща последния петък на месеца. Ако не го платите целия или закъснеете, се оказвате на улицата с любезното съдействие на полицията на Форт Уърт. Много добре се разбирам с тях.
Бейкър извади овъглен фас от пура от предния си джоб, пъхна надъвкания край в устата си и драсна клечка кибрит в нокътя на палеца си. На верандата беше горещо. Лятото щеше да е дълго и знойно.
Пак въздъхнах. И после — с показно нежелание — извадих портфейла си и започнах да измъквам банкноти от двайсет долара.
— На Бог се уповаваме — подметнах. — Всички други плащат в брой.
Той се засмя и избълва облаци парлив синкав дим.
— Добре го казахте. Ще го запомня. Особено в последния петък на месеца.
Не можех да повярвам, че ще живея в тази дупка и на тази отвратителна улица след хубавата ми къща на юг, където се гордеех с окосената си морава. Почувствах носталгия, макар че все още не бях напуснал Джоди.